Уолтър се прибира от работа и заварва малкия си син разплакан. Съпругата му е опитала всевъзможни начини да го успокои, но без успех. Тогава Уолтър решава да провери креватчето и е шокиран от находката.
Когато Уолтър влезе от гаража, пронизителният плач отекваше из цялата къща. В кухнята Аби стоеше със свито лице, ясно показващо, че виковете на Логан отново я изнервят.
„О, скъпа“, казва той, прегръщайки я. — Откога плаче така?
— Опитах всичко, Уолтър! — избухва в сълзи Аби. „Нахранен е, преобут е, изкъпан е и се е оригнал! Дори му измерих температурата! Вече не знам какво да правя. Не спира!“
След като станаха родители преди месец, животът им се промени напълно. За Уолтър най-трудното бяха именно непрекъснатите викове на Логан.
| Източник: Pexels
„Ела, ще измислим нещо заедно“, казва Уолтър и води Аби към стаята на Логан.
С усмивка се приближава до креватчето, но вътре открива само диктофон и бележка. Натиска бутона за спиране и изведнъж виковете секват.
— Какво направи? — провиква се Аби зад него. Уолтър не обръща внимание, поема бележката и се отдръпва. Аби я грабва от ръката му, отваря я и тогава двамата осъзнават какво се е случило.
— Предупредих те, че ще съжаляваш, че си бил груб с мен.
Ако искате да видите бебето си отново, оставете $200 000 в шкафчетата за съхранение на багаж близо до кея.
Ако отидете в полицията, никога повече няма да го видите.“
— О, Господи! — ахва Аби. „Какво означава това? Бях ли груба с някого? Или ти? Кой би отвлякъл Логан?“
| Източник: Pexels
Уолтър се сети за портиера в родилния дом, към когото се бе държал лошо. Той беше занесъл гърне във формата на мече за Аби, но го изпусна, след като се спъна в метлата на портиера.
Избухнал от яд, Уолтър го обижда, а портиера отвръща: „Ще съжалявате!“
— Ще трябва да отидем в полицията, скъпа — казва Уолтър, излизайки от мислите си. — Сигурно е той!
„Какво? В бележката пише, че ако отидем в полицията, никога няма да видим Логан! По-добре платим откупа!“
„Не сме сигурни, че ще върне Логан, дори да платим. Помисли, скъпа. Този човек е портиер… няма как да разбере, ако отидем в полицията. А понеже знаем къде работи, могат да го заловят в родилния дом и да ни върнат Логан.“
Аби прие идеята.
| Източник: Pexels
Уолтър паркира пред гарата. Двамата с Аби се готвеха да слязат, когато телефонът на Уолтър издаде звук за съобщение.
„Това е вашето първо и последно предупреждение. Ако прекрачите прага на полицейското, детето ви отива в залива. Занесете парите на посоченото място.“
Докато Аби чете съобщението, ахва от уплаха, а Уолтър се оглежда наоколо за похитителя, но поради тълпата не успява да види никого. Единственият им шанс е да изпълнят изискванията и да платят откупа.
Уолтър тръгва към банката, но състоянието на Аби се влошава – повръща и изглежда зле. Решава да я закара обратно у дома.
„Не ми се сърди, скъпа, но това е най-доброто за теб“, казва той, а Аби не възразява.
„Добре… Но Уолтър… дали този, който е отвлякъл Логан, изобщо знае как да се грижи за бебе?“ – пита тя през сълзи.
Уолтър мълчи и я връща вкъщи. Въпреки това, мислите му се въртят около Логан, който си представя сам в тъмна стая, викащ за помощ.
| Източник: Pexels
Събрал сили, Уолтър се отправя към банката. След това стига до шкафчето, посочено от похитителя, и оставя парите вътре.
Имаше твърде много хора, за да види портиера, но знаеше, че вероятно е наблизо и наблюдава. Уолтър се отдалечи, после отново спря до шкафчетата. Скоро забеляза чистачката от родилния дом.
Портиерът отваря шкафчето. Уолтър се приготвя да го последва, но група туристи минава и скрива портиера от погледа му.
— Размърдай се! — изръмжа Уолтър.
Мъчителни минути изминаха, докато туристите се насочваха към статуята. Щом последните преминаха, Уолтър установи, че портиера вече го няма.
| Източник: Pexels
Уолтър едва си позволяваше да диша, докато оглеждаше тълпата. Мъжът носеше ярка риза, характерна за алтернативните магазини, така че разпознаването му би трябвало да е лесно.
Ето го! Облекчение го обзе, когато видя портиера да пресича улицата с чантата с парите. Уолтър изскочи от колата и тръгна след него.
Мъжът го поведе около паркинга, покрай ресторанти и няколко музея, после завиха към автогарата, където се насочиха към друг ред шкафчета.
Портиерът постави чантата в едно шкафче, но когато се обърна, Уолтър вече беше там. Притисна го към шкафчетата с ръка.
— Къде е синът ми? — изкрещя Уолтър. „Направих всичко, което поиска! Дай ми Логан!“
„Вижте, платиха ми 100 долара просто да взема пакета и да го оставя тук“, обясни мъжът. — Изобщо не знам за сина ви!
| Източник: Pexels
— Не си и помисляй да лъжеш!
„Не лъжа! Някой ми даде пари да доставя пакета. Срещнах го на паркинга след работа, но не видях лицето му, защото стоеше на светлината. Имам две собствени деца, никога не бих наранил чуждо.“
Погледът на портиера убеди Уолтър, че казва истината. Пусна го да си тръгне и отвори шкафчето, което се оказа празно – някой беше пробил дупка на гърба му.
Уолтър обиколи задната част на шкафчетата. Дупката беше прикрита с тънка метална плоча, закрепена едва-едва. Никой наоколо не носеше торбата с парите.
Не знаеше как ще каже на Аби. Логан беше тяхното дългоочаквано бебе. Години бяха се борили, за да го имат, а сега единственият му шанс да си го върне беше пропилян.
Уолтър се прибра, провери всички стаи на долния етаж, но не откри Аби. Качи се горе, влезе в спалнята и видя, че вещите на Аби липсват.
| Източник: Pexels
Първоначално Уолтър си помисли, че и тя е отвлечена. Звъня й многократно, но без отговор. После осъзна, че похитителят не би взел всичко на Аби, дори лосионът й липсваше.
Уолтър беше напълно съсипан. Как можа Аби да им причини това? Не е чудно, че така бързаше да се върне вкъщи, когато й прилоша. И настояваше за плащането на откупа. Аби се оказа похитителят на Логан. Имала ли е съучастник?
Единствената утеха за Уолтър беше, че парите за откупа са били фалшиви. Сега трябваше да намери начин да си върне сина.
Уолтър отиде с колата до родилния дом, където бе роден Логан, и намери лекаря близо до автомата за продажба.
— Здравей — заговори Уолтър. „Имам нужда от помощта ти. Искам някой да се обади на жена ми…“
„Аз не съм телефонен оператор“, отвърна докторът рязко.
— Не разбирате. Ще ви платя добре за помощта и за дискретността ви, докторе.
| Източник: Pexels
Докторът изгледа Уолтър проницателно, а после се усмихна, докато Уолтър му обясняваше ситуацията и казваше какво иска да предаде на Аби.
Уолтър извади портфейла си и незабелязано показа няколко банкноти. Мъжът кимна: „Добре, имаме сделка. Последвай ме!“
Двамата отидоха до сестринския кабинет на втория етаж. Коридорите бяха оживени, всички сестри бяха заети. Докторът взе телефона и набра номера на Аби.
„Добро утро, г-жо Тейлър; д-р Джоунс от родилния дом. Обръщам се към вас, защото открихме нещо сериозно при рутинните изследвания на вашия син след раждането. Трябва незабавно да бъде приет за лечение.“
Уолтър чу как Аби реагира емоционално, макар да не разбра думите й.
„Не мога да дам подробности по телефона. Засега ще кажа само, че става дума за рядко генетично заболяване. Възможно е в момента да изглежда добре, но това може да се промени. Изложен е на по-висок риск от SIDS и други опасни състояния, трябва да го доведете днес, г-жо Тейлър.“
Д-р Джоунс приключи разговора няколко минути по-късно и показа на Уолтър палец нагоре.
— Ще доведе бебето възможно най-скоро, каза докторът и протегна ръка за парите. „Свърших каквото поиска. Време е да платиш.“
| Източник: Pexels
Уолтър заплати на доктора и слезе долу. Остана в болницата още няколко минути, док
0 Comments