Седи Злати в кръчмата, тъжен, мълчи. Пред него – ракия. Приближава се Радко, грабва чашата и я изпива на екс. Злати започва да плаче. Радко го гледа изненадано:
– Е, сега, що ревеш за една ракия?
– Как да не рева! Такъв ден – всичко ми се срина…
– К’во толкова се е случило, бе?
– Прибирам се – жената с друг. Изгониха ме от работа. Взела всички пари и избягала. Взимам пистолет да се гръмна – засече. Легнах на релсите – влакът закъсня. С последните пари купих отрова, сипах я в ракията… и ти ми я изпи!
Виц 2:
Не е коректно да наричате ръцете си дясна и лява. Нека те сами решат какви са.
Виц 3:
Ние си мислехме, че по лошо няма накъде. Оказа се, че ни е бедна фантазията!
0 Comments