Учителите са в готовност за стачка поради бюджета за образование. Това съобщават от Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ в разпространена до медиите позиция. От профсъюза посочват, че напрежението в сектора е осезаемо и ако Министерството на финансите не влезе в диалог, има сериозна вероятност това да прерасне в стачни действия и дори в отказ от започване на учебната година.
Ето го и целия текст на позицията:
Синдикат „Образование“ изрази готовността за стачка сред учителите и служителите в българското средно образование във връзка с очакванията към Бюджет 2026, който според тях се изготвя без нужната прозрачност от правителството на Република България.
В проведено проучване са участвали над 6500 души – учители, служители, директори, както и работещи в РУО и МОН, сред които 88% са жени. Най-голяма е групата на респондентите над 50 години, което показва и средната възраст на педагогическите кадри у нас. Анкетата е осъществена през последната седмица, като 91% са педагогически специалисти, а останалите – служители от МОН и РУО.
Според 96% от анкетираните, трудовите възнаграждения на учителите и служителите в средното образование не отговарят на отговорността и обема на работата им. Само 2,8% преценяват, че заплащането е адекватно. Почти всички – 97%, са против идеята на управляващите за обвързване на заплатите с ученическите резултати.
Що се отнася до готовността за протести, ако не бъдат увеличени възнагражденията, има изключително висока активност – 92% от анкетираните заявяват категорично желание да се включат в протестни действия с искане за по-високи заплати.
Дискутирани са няколко възможности за протест. Към национална стачка готовност изразяват 71,1% от участниците. Все по-често се подкрепя и вариантът за бойкот на началото на учебната 2026/2027 година – 53% биха участвали. Освен това, мнозина одобряват и едночасови предупредителни протести, митинги и други форми на граждански действия.
Резултатите от анкетата ясно показват сериозно напрежение в сектора. Много учители споделят, че се чувстват недооценени, категорично отхвърлят новите предложения на управляващите и са готови за по-крайни синдикални стъпки, включително реална национална стачка и отлагане на учебната година.
Причината за това напрежение се крие в разминаването между обещания и действия на управляващите. В програмата на „Прогресивна България“ е предвидено възнагражденията на педагогическите специалисти да са 125% от средната брутна работна заплата (СБРЗ) в страната – този ангажимент е вписан и в колективния трудов договор за средното образование.
На практика обаче, възнагражденията в сектора са едва около 115% от СБРЗ. Това означава, че е нужно увеличение от поне 10%, за да се изпълнят поетите ангажименти.
Липсата на диалог обаче не е единственият фактор за засилващото се напрежение. Управляващите въвеждат в дискусията за бюджета темата за връзката между учителските заплати и резултатите на учениците, които безспорно не са задоволителни. Това са две напълно различни теми. Вместо да обяснят ясно ситуацията с бюджета и да признаят липсата на реален приоритет към „образование“, управляващите противопоставят заплатите на учителите на резултатите на учениците.
В България няма друг публичен сектор, в който резултатите са условие и основен критерий за определяне на възнаграждението – нито в правосъдието, нито в МВР, здравеопазването, висшето образование или някоя друга публична система.
Освен това твърдението, че само работата на учителя определя резултатите на учениците, като се игнорират проблемите във възпитанието, слабата родителска ангажираност, липсата на реформа в учебното съдържание, трудностите в средата и препълнените паралелки, е непрофесионално, нечестно и обидно за учителите.
Политиците свързват ниските резултати, многото отсъствия, липсата на мотивация, функционалната неграмотност и останалите проблеми на образователната система – които са следствие от либералния модел, въведен от самите тях – с учителските заплати. Изглежда финансовият екип на правителството се стреми към ограничения и в образованието, намалявайки средствата и оправдавайки се с незадоволителните резултати, като прехвърля вината изцяло върху учителите и директорите за състоянието на образованието.
Последният ход на финансовия министър Гълъб Донев – изтегляне на неизразходвани средства от сметките на близо 300 училища до приемането на новия бюджет, което може да се забави до септември – е ясен знак, че образованието се третира като неизбежно зло.
В новата история на страната решения и плащания са били забавяни, но досега не се е посягало на средствата, предназначени за образованието на децата ни. Обяснението на Министерството на финансите – „За по-ефективно управление на публичните разходи“ – е пример за политически популизъм.
Директорите на държавни училища са силно изненадани от това решение и ако подобно отношение продължи, от тях и от учителите ще последват адекватни синдикални мерки. Синдикатът настоява за срещи и преговори по въпросите на доходите в средното образование. Средствата за образование през 2025 г. са 4,9% от БВП.
Ние от СО „Подкрепа“ ще настояваме твърдо за честен и професионален диалог по темите на финансирането в образованието със следните предложения:
• Синдикат „Образование“ се обръща към финансовия министър Гълъб Донев с искане незабавно да се възстановят средствата на училищата.
• Да се запази делът от БВП за образование през 2025 г.
• Изпълнение на програмата на ПБ и националния КТД за ръст на работещите в българското образование.
• Разработване на стратегия за достигане на 6% от БВП за образование.
Напрежението е силно осезаемо и без диалог от страна на Министерството на финансите има реална опасност от стачни действия и евентуално забавяне на началото на учебната година.
Редактор: Станимира Шикова
В заключение, ситуацията в образователната система е напрегната и изисква бързи решения и открит диалог между всички страни. Предстои да видим дали ще се стигне до стачка или ще се намери компромис.
0 Comments