От 1 юли 2026 г. пенсиите в България ще бъдат осъвременени според „Швейцарското правило“ с ръст между 7% и 8%. Прогнозите са средната пенсия да достигне 541,20 евро (приблизително 1058,50 лв.), а минималната – 346,87 евро (около 678,42 лв.), съгласно проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2026 г., който планира общо увеличение от 8,5%.
Какво означава това на практика:
Индексация: Всяка пенсия ще бъде актуализирана чрез формула, отчитаща 50% инфлация и 50% нарастване на осигурителния доход.
Средна пенсия: Очаква се тя да надхвърли прогнозната инфлация и да се повиши до 541,20 евро, като така се запази покупателната способност.
Минимална пенсия: Предвижда се тя да се увеличи до 346,87 евро.
Срок: Промените ще влязат в сила от 1 юли 2026 г.
Допълнителни детайли:
Бюджетният проект вече е одобрен от правителството и предстои да бъде гласуван окончателно в парламента.
Таванът на пенсиите остава непроменен спрямо 2025 г. – 1738,40 евро, но е възможно да бъде ревизиран.
Около 194 700 души в България продължават да се осигуряват и след като навършат 65 години, като по този начин увеличават пенсиите си. Това представлява 7% от всички осигурени в държавната система, по данни на министъра на труда и социалната политика Борислав Гуцанов.
Сред заетите над 65 години има около 160 000 души, които вече получават лична пенсия за трудова дейност, но продължават да работят и да се осигуряват. Те са близо 5,4% от всички осигурени лица и почти половината от работещите пенсионери. Средният осигурителен доход на тази група варира между 1260 и 1550 лева, а средната им пенсия е около 1250 лева.
Останалите малко под 35 000 души над 65 години се осигуряват, но не получават лична пенсия за трудова дейност. Сред тях има хора, които взимат наследствена пенсия и работят, както и такива, които не са пенсионери, а продължават трудова дейност, за да натрупат допълнителен стаж. За всяка година, в която отлагат пенсионирането, получават 4% увеличение на бъдещата си пенсия. Тази група оказва краткосрочен положителен ефект върху приходите на осигурителната система, отбелязва Гуцанов. В дългосрочен план тези хора ще получават по-високи пенсии, макар и за по-кратък период.
Сред заетите над 65 години има както висококвалифицирани специалисти, така и хора с по-ниски пенсии, които продължават да работят, за да компенсират ограничените си доходи, посочва министърът.
По думите му трудовата дейност след пенсионна възраст има смесено влияние върху финансовата стабилност на пенсионната система. От една страна, осигурителните вноски увеличават приходите в ДОО, но от друга страна, при натрупване на допълнителен стаж, пенсиите подлежат на преизчисляване. За тези, които нямат пенсия, т. нар. „тежест на осигурителния стаж“ е по-висока – 4% вместо 1,35%, което води до по-големи разходи за плащания в бъдеще.
Реалната ситуация с пенсиите у нас продължава да се влияе от промените в трудовия пазар и активността на хората в пенсионна възраст. Това ще има значение и за бъдещата устойчивост на системата.
0 Comments