ЗА ЕДИН МАНАСТИР, ЗА ЕДНА ИКОНА И ЧУДОТО НА ВЯРАТА

Манастирът е Бачковският, а иконата е на „Света Богородица – Елеуса“, за която
казват, че чува молитвите не само на християните. Така и трябва, според мен, майките
чуват молитвите на всичките си деца. Не ги съдят, не ги делят, а ги обичат и искат
да им помогнат. Идвала съм няколко пъти в този манастир – най-вече, заради иконата
и усещането за близост с Бога.

Трудно преодолявам този панаир, който ме съпровожда до вратите на храма. Нямам
нищо против него, просто според мен, не му е тук мястото. Нареждала съм се на
опашка пред образа на Божията майка. Винаги ми е било по-леко да се помоля пред
нейна икона. Жена и майка е. Ще ме разбере! Тук винаги се вие дълга редица от
хора, които искат да я докоснат. Бях там и тази година, с приятели. Малко се срамувах
да се наредя и да заема мястото на някого… Не че нямам за какво да се помоля и
за какво да благодаря, а защото хората, които бяха около мен, със сигурност, имаха
по-голяма нужда… Когато идва моят ред, пропускам няколко човека пред себе си,
защото са болни или с малки деца и наблюдавам начина, по който подхождат към чудотворната
икона. Мисля, че хората се молят така, както живеят. Някои плахо и с наведена
глава, други я навеждат само за пред иконата /през другото време „носът им е в
облаците”/, има и такива, които са ги довели и не знаят какво точно се очаква
от тях, но се отнасят с уважение и респект. Някои подхождат като обречени.

Не вярват, че някой може да им помогне и дори малко им харесва да са мъченици.
Има и едни, които са целите вяра. Те не чуват и не виждат нищо друго. От силата
на тяхната вяра може да настръхнеш. Сливат се с мястото и иконата и стават едно.
Цялата им същност е молитва, вяра и благодарност. Струва ми се, че ако човек се
моли и вярва така, няма нищо невъзможно за него в този живот, или – както казваше
дъщеря ми като малка: „Чудесата са, за който вярва в тях, който не вярва – няма
чудо!” На тези хора – с вяра в чудото и Божията майка, им се изпълняват молитвите
– раждат им се отдавна чакани деца, оздравяват, проговарят, преодоляват всякакви
пречки, прощават на себе си и на другите и се научават да благодарят от сърце
и да обичат… Да обичат просто така. Не някого и нещо конкретно, а всеки и всичко.
Най-вече да обичат хората – ближни и не толкова…

Тази година, наред с изживяването от посещението на манастира, имахме възможността,
с моите приятели, да се срещнем с Негово преосвещенство Величкия епископ Сионий
– игумен, както на Бачковския, така и на Троянския манастир. Има нещо много достойно
в този човек. Не само заради поста, който заема. Самият човек е различен. Заема
пространството с присъствието си и го насища със спокойствие и доверие. Поискахме
да ни благослови и да се помоли за всички хора от Добруджанския край. Да ни даде
благословията си за здраве, мир и благодат. Тази вяра и надежда носим от това
свято място. И я предаваме на всички вас. Носим и предаваме надеждата за повече
човещина, за повече добрина и състрадание. И да помним: Преди да поискаме, трябва
да повярваме!

Диана СТЕФАНОВА

Източник: bulpress

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *