Баща и син – истински лекари, които не се посвениха да рискуват живота си, за
да спасят този на другите, ни отне КОВИД-19. Кардиологът
д-р Емил Вакльов издъхна днес, в реанимацията на „Пирогов“ въпреки усилията на
медиците. Преди дни – на 24-ти
август си отиде и неговият баща – общопрактикуващият лекар на четири села в Рила
и Родопите, д-р Муса Вельов. Така те станаха деветата и десетата жертва на коронавируса
сред лекарското съсловие. За живота в реанимацията на „Пирогов“ се борят за живота
на тяхната майка и съпруга Ава, която е работила като медицинска сестра в кабинета
на мъжа си. Пред паметта на самоотвержените медици днес се прекланят не само близките
им, но и цялото общество, а пациентите и колегите им трудно намират думи, за да
опишат дупката, която зейва след тях.
„Доктори – слънца. Лекуваха с думи, всякога ще ободрят човек, ще му вдъхнат кураж,
ще му дадат сили да се бори, да оздравее и да се възстанови. Вдъхваха бодрост
на другите, а те угаснаха“, разказва Муса Мустафа Мизур, кмет на село Краище,
откъдето е родът Вакльови и където е домът на бащата – д-р Муса Вакльов и съпругата
му. Всички там са потресени от трагедията във фамилията. Според кмета, който се
оказва роднина със семейство Вакльови по сватовска линия, общопрактикуващият лекар
се е инфектирал от някой свой пациент, положителен с КОВИД-19 – вероятно е някоя
от шивачките от цеха в Разлог, където работят не малко жени от селата, които е
обслужвал покойният доктор.
За д-р Муса всеки говори само с добро. И има основание за това. Толкова себеотдаен
лекар, като него, едва ли пак ще отиде там. Хората не помнят за 30-те години,
откакто д-р Вакльов е станал доктор, да е взимал отпуска за повече от седмица.
„Няма случай, в който той да не се е отзовал,
та дори да го извикат при пациент късно през нощта“, казва още Мизур. Независимо,
че лекарската му практика е в село Краище, д-р Вакльов баща е имал пациенти в
листата си още от съседните Дагоново, Бабяк и Горно Краище.
Саможертвата на д-р Вакльов в битката с КОВИД не е първият пример за доброта
и отговорност в живота му. Бабячани, както се наричат жителите на селото, няма
да забравят пожара, тръгнал от гората на 2 август 2012 г., който бе локализиран
на метри от крайните къщи. 
Няма да забравят и как д-р Вакльов-старши, който повече от две денонощия не си
тръгнал за родното Краище, за да окаже евентуална помощ на някой, настигнат от
огнената стихия.
Синът му – Емил, който също загина,
се е метнал на него. Той е кардиолог в болница „Пулс“ в Благоевград от година,
където скърбят за него. Неведнъж се е случвало да помага на баща си и да консултира
хората в селата му на добра воля. В Краище поминъкът е оскъден – не е туристическо
селище, няма и промишленост. Повечето хора се прехранват с това, което роди земята
им и нямат пари да пътуват до града, да ходят на консултации при специалисти и
да купуват скъпи лекарства. Затова и младият кардиолог никога не отказвал услуга
на хората, когато навестявал родителите си на село. В последните месеци дори идвал
да помага в лекарската практика на баща си.
Хората го видели за последен път в
началото на август. Бил се върнал от море със съпругата си – зъболекарка, и детето,
и отишъл да навести родителите си. Точно тогава те се чувствали неразположени.
Впоследствие PCR-те им се оказали положителни. Дни след това такъв резултат дал
и тестът на младия д-р Емил Вакльов. В семейството му обаче всички се оказали
здрави. Въпреки лечението в КОВИД-отделението на Благоевградската болница състоянието
на двамата родители и сина им се влошавало с всеки изминал ден. Наложило се да
ги транспортират в „Пирогов“. Засега само майката Ава е жива, но в тежко състояние
и е интубирана. В четвъртък здравният министър проф. Костадин Ангелов в пълно
предпазно облекло влезе в реанимацията при медицинската сестра и все още живия
й тогава син.
„Д-р Емил Вакльов е изключително добър
човек, говори все още в сегашно време за него медицинската сестра от Кардиологичното
отделение в благоевградската болница Силвия Георгиева. – Много леко се работеше
с него. Дори в тежки, в патови моменти, запазваше самообладание и по никакъв начин
не изнервяше екипа, с който работи“, допълва тя. В лечебното заведение
колегите му са покрусени.
Все още не знаят кога ще е погребението. Заявяват, че непременно ще отидат стига
да не са на работа в същия ден, защото самоотвержените лекари стават все по-малко.
Българският лекарски съюз изказа своите дълбоки съболезнования на семейството,
близките и колегите на починалия кардиолог.
„За броени дни изгубихме двама прекрасни
лекари, посветили живота си на медицината и на своите пациенти. Д-р Емил Вакльов
изгуби битката с коварната болест, но с достойнство изпълняваше своя професионален
и морален дълг“, написаха от съсловната организация в съболезнователния адрес
до семейството.
Часове след новината за смъртта му негови колеги изразиха скръбта си от загубата
и в социалните мрежи. „Той е мой връстник, млад лекар, от моя курс по медицина
в Плевенския университет. Баща му почина, а майка му се бори за живота си. Днес,
и нашият колега и приятел, Емил, си отиде завинаги от този свят. Има и малко детенце,
написа д-р Вики Сорисо. – Колко още хора и лекари трябва да ни напуснат, за да
повярваме, че вирусът не е безобиден? Изисква се единствено разум и спазване на
простички правила“, допълва тя.
Съболезнования написаха и негови пациенти.
„Той е не само най-добрият специалист, а и уникален ЧОВЕК. За него мога да кажа
само едно – той винаги ще остане жив в моето сърце“, написа с големи букви и Муса
Исмаил, който е бил пациент на д-р Емил Вакльов. „С времето се сприятелихме, станахме
семейни приятели. Болката ми е голяма. Не мога да говоря много, простете“, каза
той с неприкрито вълнение в гласа, защото така става, когато от този свят си отидат
лекари-слънца. Поклон и да е светъл пътя им!
Източник: clinica
0 Comments