“Проф. Божидар Димитров: когато в България е имало канализация, в Лондон и в Париж не са знаели какво е това”

Директорът на Преславския музей съобщи вчера, че в старопрестолния град е открит
водопровод от Х век, т. е. от времето, когато цар Симеон изгражда новата столица. Само две-три малотиражни печатни медии съобщиха за
това откритие. Ако колегите бяха намерили кило-две златни накити или златни съдове
за пиене, находката щеше да бъде представен с огромна снимка на първа страница
на всички вестници и с репортаж за нея щяха да започват новините в праймтайма
на всички телевизии. За съжаление, през последните 10-20 години белег за успех
в археологията стана откриването на златно съкровище. А всъщност най-висш белег
за цивилизацията на един народ (освен писмеността) е наличието на канализация
за пресни и отточни води.

Колегата от Преслав е прав, че през Средновековието в Европа няма такива неща.
Канализационни инфраструктури има само във Византия и България. Сведения – и писмени,
и археологически – за това има в изобилие. Един надпис от 837 г., намерен в Плиска, свидетелства,
че кавкан Исбул е построил със свои средства водопровод, увенчан с чешма в центъра
на столицата, „за да пият българите”. Водопроводите в Созопол са три, а има и
отточна канализация, заустена в морето, както е и днес. Подобни инфраструктури
са открити и в почти всички български средновековни градове.

Средновековните българи не само пият прясна вода и отвеждат отточните води в
безопасни за здравето си места, но се и къпят. Изглежда – всеки ден, защото цар Борис І пита в 866 г. папа Николай правилно ли гръцките
архиереи да ни забраняват да се къпем в сряда и в петък. Папата, който желае да
ни прилапа в църковно-административно отношение, отговаря, че не е неканонично
да се къпем, когато и както си поискаме. Освен в 200 крепости, в които се къпем
и днес – Хисар, Кюстендил, София, Бургас и т. н. и т. н.) бани откриваме навсякъде другаде.
Само преди три дни археологът Иван Христов съобщи, че е открил отлично запазена
баня с подово парно отопление в малка планинска крепост в Троянския балкан. Отново
нула внимание от страна на медиите. Така че и с това следва да се хвалим по света,
а не само със златото. Наличието на инфраструктури за пресни и отточни води не
е само любопитен детайл от нашето минало. То е имало далече отиващи последствия
за здравето на българите, за физическите им възможности и дори за имунитета им.
Всички европейски средновековни автори отбелязват, че българите са по-здрави,
по-високи и по-малко боледуват от европейците между VІІ и ХVІІ век. Фактът, че
българските земи не познават средновековните чумни и холерни епидемии в този мащаб,
в който се проявяват в Европа, също се дължи на този факт. Две трети от населението
на Европа измира при появата на чумата и холерата – у нас умират само отделни
хора. Американски учен предположи наскоро в солидно научно изследване, че това
се дължи на голямата консумация на пшеничен хляб в Средновековна България, докато
в Европа, до вноса от Америка на култури като картофи и царевица, хората се ядяли
само елда и просо. Пшеницата съдържала не знам какви си вещества, които укрепвали
имунитета срещу чума и холера, докато елдата и просото не съдържали такива вещества.
Сигурно е прав американският колега, но съм и сигурен, че ако знаеше, че в Средновековна
България е имало канализация за пресни и отточни води, щеше да напише, че това
е втората причина за липсата на големи чумни и холерни епидемии в България. Поне
холерните епидемии, както е известно, се разпространяват от замърсена питейна
вода.

Нито в Лондон, нито в Париж през средните векове е имало канализация. Затова
созополския кмет Панайот Рейзи се похвали наскоро в едно интервю, че видял в Бритиш
мюзеум глинена тръба от античния тръбопровод на града с надпис „тръба от най-стария
водопровод в Европа”. Едва ли е най-старият – в Атина сигурно е имало водопровод стотина години по-рано, но все пак… Хората
знаят кое е ценно като висш цивилизационнен белег. Време е и ние да започнем да
се оценяваме не само по блясъка на златото.

 

… Послепис: Тръби от най-стария (според Бритиш мюзеум) водопровод в Европа
могат да се видят в Националния исторически музей от утре.  

Източник: heritagebg

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *