Силната страст към пътуването и мечтата за откриване на нови светове среща двама
млади от напълно различни култури. Преплита ги така, че границите губят значение.
Различия няма, има само любов. И така един индиец идва в Пловдив, а една пловдивчанка
е приета като родна дъщеря от индийско семейство. Любовната приказка завършва
с традиционна индийска сватба с 450 гости, а младоженецът взима своята любима
на бял кон. Това е историята на Константина и Ниранджан, за които пътуването не
само е страст, а е начин на живот. Двамата вече са съпруг и съпруга, учат се един
от друг и споделят културите си. Тя е завършила в Пловдивския университет, а той
университета в Мумбай. Единият от Пловдив, а другият от Раджастан. Избират да
живеят в Абу Даби и да работят за арабска авиокомпания. Там пламва и любовта.
Тази между тях и тази към новите светове. Първоначално стюарди, а в последствие
на високи постове в компанията. Въпреки това, когато навършват 30 години решават
да оставят тази работа и да поемат към ново приключение – съвместният им живот.
Животът им е изпълнен с непрестанни полети. Между различни страни и континенти.
Между Индия и България до Сейшелските острови, Египет, Оман, Занзибар(Танзания),
Бали (Индонезия), Тайланд, Камбоджа, Кореа, Ню Йорк(САЩ), Англия, Франция, Австралия,
Малдивите.
Животът между Джодпур и Пловдив
„Индия до скоро е била малко позната на българите или поне те придобиват доста
грешна представа за страната, съдейки по филми, които са крайно преувеличени,
и с положителното, и с отрицателното в тях. Дори имаме израз „тъмна Индия”, нещо
напълно неизвестно, забулено в тайна. За щастие, младите хора все повече пътуват,
четат и се интересуват от света около тях и тази „неизвестност” изчезва. Западният
свят се обръща все повече към мъдростта на Източния. Все по-голяма популярност
придобиват зародилите се в Индия изкуства на йога и медитация, както и аюрведа
лечението, козметика и билки. Аюрведа е първата медицина на човечеството и неслучайно
се практикува и до днес и то с все по-голяма популярност. А ползите от йогата
и медитацията върху триото ум, тяло и дух са безкрайни. Индия е земята на една от най-древните цивилизации
и най-духовните култури. Индийската кухня отразява 8000 годишна история на различни
култури и етноси, взаимодействащи си на Индийския субконтинент, оставяйки богато
разнообразие от вкусове. Аз обожавам индийската кухня и имам много любими ястия.
За мой късмет съпругът ми умее да приготвя доста от тях, а роднините му там ме
глезят всеки път с различни вкусотии. Ако трябва да кажа едно любимо ястие, това
ще е Paneer Tikka Masala, специален вид индийско сирене, приготвено в пикантен
сос. Аз обичам да готвя и понаучих доста от индийските специалитети, за да мога
да ги приготвям, когато сме далеч от Индия и ни липсва кухнята“ разказва Константина.
Тя е впечатлена и от хората в Индия, които са чисти и гостоприемни. Приета е
с отворени обятия и от семейството на нейния любим.
„Те ме обикнаха от първото ми гостуване там и ми се радват изключително много
всеки път, когато кажа нещо на техния език или облека традиционните за неговия
край дрехи. Те са широкоскроени и добронамерени хора с големи сърца“, споделя
тя.
А къде е допирателната между Индия и България?
„Определено културите ни имат допирни точки. Това са две древни цивилизации,
макар и доста различни като цяло. Връзката с родното, с корените, с фолклора.
Привързаността към семейството и големите трапези по време на празници, които
събират всички заедно. Принадлежността към народното и патриотизмът, породен от
извоювана независимост и оцеляване след чуждо присъствие на родните ни земи, са
все общи черти, които се откриват между българите и индийците“
Предложението за брак е по време на пътуване в Сейшелите. Ина не се поколебава
и казва „Да“.
Моята голяма, луда индийска сватба
„Моята голяма индийска сватба имаше 450 гости и се състоя в сърцето на индийските
традиции-щата Раджастан. И още по-точно, в най-известната сватбена дестинация
в Индия, а именно град Джодпур, откъдето е и Ниранджан. Известен е още като „синият
град”, защото много от старите къщи в централната част са боядисани в синьо. Градът
е известна туристическа дестинация, а също и сватбена. Има многобройни храмове,
крепости и дворци, останали от времето, когато Джодпур е бил столица на кралството
Марвар.
Заради богатата си история и фактът, че Джодпур е автентично и запазено кралство,
градът е най-желаната сватбена дестинация в Индия. Всички знаменитости от Боливуд
правят сватбите си, следвайки традиционните за района обичаи и дори облекло. Дворците
на цар Ратор могат да се наемат за сватби за постигане на така мечтаната от много
истински приказна сватба.
За мой късмет, Ниранждан е от там. Тези традиции, така типични за неговия край,
които много знаменитости в Индия следват за сватбите си, за да постигнат този
приказен ефект, са реално традициите и обичаите, които семейството на моя съпруг
спазват. Сватбата продължи 10 дена, от които 3 бяха основни, другите 7 подготвителни
партита, организирани от различни роднини и приятели в наша чест“.
Ден 1-ритуалът с куркума.
Роднини от женски пол пеят песни и забъркват смес от куркума и билки, жълта на
цвят, която нанасят по лицето, ръцете и краката на булката и младоженеца. Символизира
прочистване, благословия от роднините, а също и запазен древен начин за разкрасяване
преди сватбените дни. Хидратира, почиства и избелва кожата.
Ден 2- Рисуване с кана.
Женското парти, когато рисуват краката и ръцете на булката с кана, пеят песни
и танцуват. Символизира отново разкрасяване и разведряване на булката.
Ден 3- Основният ден, когато младоженецът идва да иска ръката на булката.
Свещеник осъществява ритуал около огън, диктувайки брачните обети на младоженците
и свързвайки ги за 7 живота напред. Историята и обичаите са много богати и различни
за всеки район, би отнело много време да навлизам в подробности. Надявам се, е
било интересно и е запалило любопитството към Индия и богатата им култура на поне
един човек.
Индиецът и любовта му към Пловдив
Ниранджан е идвал няколко пъти в България. Посещавал е много градове, но най-много
му харесва в Пловдив. Харесва храната, планините и зеленината. Харесва и български
народни песни. Любими са му „Йовано, Йованке” и „Назад, назад, моме Калино”.
Приказката продължава
След сватбата двамата се отправят на 10-дневно романтично приключение на Сейшелите.
А след това плануват да станат граждани на света. Двамата влюбени искат да продължават
да намират баланс между работата и хобито. Ина изучава хинди
„Личният и професионален аспект се припокриват, тъй като и за двама ни щастието
и мечтите са били винаги на първо място. Не сме кариеристи, в общоприетия смисъл
на думата. Граждани на света сме. За нас е важно, с каквото и да се занимаваме,
да не е на всяка цена, да не ни обвързва с място и време, да имаме възможността
винаги да пътуваме. Днешният свят е изпълнен с възможности. Има толкова много
места, които искаме да видим, толкова полета на изява, в които искаме да се пробваме.
Не бих се обвързала с изграждане на кариера, с идеята да се докажа и да бъда най-добрата
в нещо и да изпусна всичко останало, което е можело да ми се случи. Животът е
твърде кратък. Хората са различни и всеки има право да избере своя път“, казва
пловдивчанката.
Източник: trafficnews
0 Comments