Бащата, който отглежда сам четирите си деца

Те са тук. Около нас. Виждате ги, но не подозирате каква е историята на живота
им. Или предпочитате да я подминете. Е, недейте. Защото те са хора точно като
вас. Живеят в България и се борят с по-тежката си съдба достойно. Не молят за
помощ, приемат реалността смело и заслужават нашето огромно уважение.

Запознайте се с един такъв човек – бащата, който сам отглежда четирите си деца.

Цветелин Топалски, на 46 г. , живее в Габрово и отглежда децата си сам от ноември
2011 г. Той е с инвалидна пенсия заради прогресивно наследствено заболяване на
очите. В момента е с вградени лещи, които имат срок на годност (който изтича след
няколко години). Местните лекари не дават гаранции за успешна операция, ако се
опитат да ги сменят. Пари за операция в чужбина няма. Цветелин се е примирил с
този факт, но се бори да възпита четирите си деца, доколкото това му е възможно.
А те го уважават и разчитат на него. Децата са Велизар (15.04.1998), Тихомир (08.02.2002),
Ивайло (08.01.2007) и Цветелина (11.12.2008).

Велизар е във втори курс на Строителния техникум в града. Баща му разчита там
той да придобие някаква професия, с която да се прехранва, когато порасне. От
две години момчето тренира в местната школа по бокс „Янтра” с треньор Николай
Стойнов.

Тихомир е в шести клас, учи във 2-ро основно училище „Неофит Рилски” и отговаря
за Ивайло, който е първокласник в същото училище. Харесва да гледа кулинарни предавания
и се опитва (успешно, според баща му) да готви.

Един типичен ден за бащата (когато децата не са в почивка) протича по следния
начин:

Сутрин води дъщеря си на детска градина, пазарува, чисти, пере, готви, простира,
след 16 часа я взема от градината и купува още нещо необходимо, което е забравил
сутринта. Ако му остане време, среща се с приятели или работи почасово за някой
лев като строител. Не пие, не краде и не среща подкрепа от институциите. Дори
не ходи да ги моли за нещо.

Не моли и нас. Ние го помолихме да отдели от времето си, да поговори с нас. Благодарим
му, че го направи.

Да, те са тук. Около нас. А дали са невидими, решавате вие. Ние избираме да ги
виждаме – както в този материал, така и винаги, когато имат нужда да бъдат забелязани.

Честит рожден ден на малката Цвети!

Източник: truestory

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *