Мирослав Каров скочил във водата с дрехите, без малко да потъне
Михаил Михайлов му помогнал да извадят 67-годишната Радка Стоименова, докато Наско Мазнев викал “Бърза помощ”
Момчетата научиха за смъртта ѝ минути преди кметът на Смолян да ги награди
“Срамно щеше да е шестима души само да гледаме как се дави възрастна жена и да не ѝ помогнем”, казват шестимата младежи от Смолян, които спасиха изчезналата преди това Радка Стоименова.
Смелата им постъпка изуми смолянчани, които ги приемат за герои. Кметът Николай Мелемов връчи на Мирослав Каров, Наско Мазнев, Николай Кючуков, Любен Ушев, Михаил Михайлов и Стоян Василев почетни плакети за достойната им постъпка. На церемонията присъства и шефът на общинския съвет Данчо Киряков.
Драмата се разиграла на 30 юли в езерото “Рибката”. Тогава в града вали непрестанно, а езерото е пълно догоре и водата е студена. 67-годишната Радка Стоименова, която е пенсионирана счетоводителка, е
обявена за
издирване в 17 ч
същия ден
Близките ѝ и полицията я търсят безуспешно часове наред предимно в квартала, в който живее – Долно Райково. След като починал съпругът ѝ – Васил, тя се затворила вкъщи. Често изпадала в депресия, рядко контактувала с хора, посещавала и психиатър. Тя не казала на никого от близките си, че отива към “Рибката” – езерото е на около 10 км от дома ѝ.
Същия ден Мирослав Каров си купил риболовен билет и решил да пробва късмета си в езерото. Докато ловял риба, видял възрастна жена, която стояла на брега сама и гледала водата. “Жената стоеше права на тревата, усмихваше се, гледаше водата. Когато си тръгвах, ми каза:
“Ако някой те
пита, не си ме
виждал!
Не реагирах, но ми се стори доста странно”, казва той.
Миро се прибрал вкъщи. Към 20 ч по телефоните 6-имата си уговорили среща пред бензиностанция ОМВ , където да поиграят карти.
Около 23,30 ч един от тях – Любен Ушев, разглеждал фейсбука си и видял снимка на жена, която се издирва, публикувана в местен информационен сайт. Показал я на приятелите си и Миро, който е курсант в Националния военен университет “Васил Левски” в Шумен, се досетил, че
това май е
жената, която
видял, докато
мятал за риба
в езерото през деня.
Решили да проверят дали съмненията са верни. Били с три автомобила, тъй като живеят на различни места из града, и тръгнали заедно към езерото.
“Стигнахме на половината път до езерото и чухме някой да стене. Скаш жената се давеше, викаше за помощ, беше много тъмно и мокро. Веднага се затичахме надолу. Миро и Михаил Михайлов скочиха във водата, докато аз се обаждах на спешния телефон 112. Трудно извадиха жената,
Миро без малко
да потъне
Имаше късмет, че Михаил стъпи на нещо твърдо във водата, за да успеят да я извадят”, разказа Наско Мазнев, който е студент по информатика и програмиране в Пловдивския университет.
“Много пъти съм помагал на хората, на колеги в университета, където съм отговорник на групата, и на приятели, но такива фатални ситуации като тази на езерото досега не съм имал”, признава младият мъж.
“Скочих веднага
със суитшърта и
обувките, с
документите
в джоба
Мислех, че е плитко, тя не беше много навътре – някъде на 7 метра от брега. Но се оказа, че изведнъж става много дълбоко. Аз се опитвах да я вдигна и потъвах, и тя потъваше, водата беше студена. Жената повтаряше постоянно: “Студено, студено” и издаваше странни звуци. Добре, че и Михаил влезе, за да успеем заедно”, описва Миро.
Момчетата разказват, че когато я извадили, жената
била посиняла
от студ
Наско чакал линейката горе, а другите я разгрявали да се стопли, завивайки я с дрехите си.
Първи на мястото дошли полицаите, по-късно пристигнал и екипът на “Бърза помощ”. Линейката не успяла да слезе до брега и момчетата хванали носилката и пренесли жената до реанимобила.
Около мястото, където се давела жената, имало малко кейче, но тя слязла встрани от него в тревата. Дни след това момчетата си мислят, че тя се е озовала в езерото след подхлъзване. Там езерото е блатисто и при опит да се измъкне затъвала все повече и повече. Около водоема има ресторант, два хотела и вили, но никой не разбрал какво се случва с Радка в онази нощ. Всъщност “Рибката” е едно от красивите смолянски езера и е най-близо до града. Отдавна е
в списъка на
опасните
водоеми
в страната. Езерото е естествено, но в началото 60-те години на ХХ век му е построена стена и е превърнато в микроязовир. Сега основните му изпускатели, стената и земните насипи са в лошо състояние и при обилни валежи то прелива. Не може обаче да бъде изпуснато докрай, тъй като водният му напор поддържа основния път от Смолян за Пампорово и ако няма вода, трасето ще се разруши.
“Плувам, колкото да не се удавя. В такъв момент не ти идва на ум за риска. Не се чувстваме като герои, просто направихме добро дело, не искаме награди, каза Мирослав.
“Щеше да ни тежи на съвестта цял живот, ако не се бяхме намесили”, споделя Любен. Той е студент четвърти курс в Пловдивския университет, специалност “Информационни технологии, математика и образователен мениджмънт”.
Жената бе приета с 33 градуса телесна температура за лечение в МБАЛ “Д-р Братан Шукеров”.
Лекарите се
бориха 3 дни
за живота ѝ
Стоименова се нагълтала с много от не съвсем чистата вода от езерото. “Получила е белодробен оток. При постъпването ѝ състоянието не бе много тежко, но постепенно, както е характерно при повече от случаите, се влошаваше”, каза депутатът от ГЕРБ и началник на ОАИЛ в смолянската болница д-р Красимир Събев.
Освен това жената е имала и основно заболяване шизофрения. Психиатърът ѝ предписал три вида лекарства, но тя не ги вземала редовно.
Шестимата младежи научават за нейната смърт минути преди да получат наградите си от кмета . “Стана ми тъжно за нея, а и за нас, след като не е сред живите. Удовлетворението от доброто дело, което извършихме, сякаш не е същото. Поне положихме усилия да е жива, останалото явно е предопределено от съдбата”, обобщава Любен Ушев.
Източник: 24 часа
0 Comments