Отдавна мечтаех да изкача каменните стъпала, за да се потопя в притихналите му
покои и да надникна през отворите със зашеметяваща гледка към платото и отсрещните
планински вериги. Ханкрумовски скален манастир е едно от най-мистичните места
в Северна България !
През това лято най-сетне имах възможност да го разгледам на път за Шумен. Високо
над село Хан Крум са се подредили обрасли в зеленина скални венци, надупчени
целите с ниши, кухини и пещери. Тук, далеч от суматохата и нездравото хорско
любопитство, се е спотаил т.нар. Ханкрумовски скален манастир. Той е част от
низ обители в Шуменското плато.
Ханкрумовският скален манастир се вижда отдалеч
Малко предистория
Скалните манастири са били издълбани от монаси исихасти в меките варовикови скали
на Шуменското плато още през средновековието. Между 12 и 14 век в района се появява
комплекс от десетки монашески килии, скални манастири и църкви. Техният разцвет
настъпва след 1360 г. , когато българският цар Иван-Александър официално признава
исихазма. Въпреки че в наши дни тези труднодостъпни обители тънат в разруха и
забвение, те още пазят духа и спомена на някогашните им обитатели.
Какво знаем за Ханкрумовския скален манастир
Изненадващо малко се знае за историята на този впечатляващ културен паметник.
Предполага се, че през 12 век монаси решават да доиздълбаят естествена пещера,
разположена високо в скалния венец, за да основат свой манастир.
Въпреки, че се намира близо до Шумен , обителта стои встрани от хорското любопитство.
И слава богу!
Манастирската църквичка се отличава от другите скални църкви в региона с това,
че си има конха – полукръгла ниша
Още личат дупките, към които вероятно са били прикрепени дървените прегради
Отшелниците успяват да обособят три помещения в скалата, като ги отделили едно
от друго с дървени прегради. Най-запазена е църквичката с нейния добре оформен
олтар. Виждат се жлебовете, които служили за прикрепване на отдавна липсващия
дървени иконостас. Широки естествени отвори в две от помещенията са осигурявали
светлина на обитателите. Както и космическа гледка, навяваща философски размисли
за мястото им във вселената, за Господ и смисъла на живота.
И понеже пещерата се намирала високо в отвесната скала, отшелниците издълбали
доста рудиментарни стъпала във варовика, по които те пъргаво се придвижвали нагоре
надолу. А това за тях не представлявал никакъв проблем, тъй като те били слаби
и леки като перца в резултат на глад и лишения. Защото били исихасти !
Да живееш по повелите исихазма
Исихазмът е бил разпространено течение на православното християнство през средновековието.
То възниква във Византия, а между 12 и 14 век печели много последователи и по
нашите земи. Това обяснява наличието на стотици скални килии и манастири в Северна
България от тази епоха. Исихазмът проповядвал аскетичен живот, посветен изцяло
на молитви, самовглъбяване, лишения и уединение в търсене на просветление. В превод
от гръцки думата „исихазъм“ означава мълчание, безмълвие.
Един от пещерните „прозорци“ е обезапосен с верига. .. Не че на някого би му
минало през ум да се надвеси от него…
Меката варовикова скала е улеснила значително монасите при дооформянето на пещерата
и превръщането и в православна обител
За исихастите пещерата била символ в най-важните християнски тайнства – Рождество
и Възкресение.
Подобно на техните събратя от други обители, отшелниците в Ханкрумовския скален
манастир живеели аскетично в пълна тишина и покой. Излишните приказки и закачки
били забранени. Така те навлизали в дълбините на душата си, където ги очаквал
Бог. Но за целта монасите прибягвали до специални техники на дишане и на концентрация.
Те трябвало да повтарят молитвата „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй
мене, грешния“ по няколко хиляди пъти на ден – такава била повелята на тяхното
учение.
Докато отправяли молитвите си към Бога, братята от Ханкрумовския скален манастир
били обърнати с лице към „прозорците“ на пещерата /най-вероятно !/ и съзерцавали
надиплените като коприна на хоризонта възвишения със спуснатото ниско над тях
небе. Така постепенно те стигали до състояние на транс и уединение с Всевишния.
Как стигнахме до Ханкрумовския скален манастир
Паркирахме автомобила край чешмата, откъдето стартира пешеходният маршрут към
скалния манастир
Намира се в красива местност между градовете Велики Преслав и Шумен. До обителта
може да стигнете от село Хан Крум или от село Троица. Ние избрахме с. Троица.
Добри хора ни упътиха – в края на селото има черен път, който отвежда до една
чешма в подножието на скалните венци. Паркирахме колата под сянката на едно дърво.
От чешмата тръгва пътеката към Ханкрумовски скален манастир . Ако се обърнете
с лице към високите скали, пътеката се пада отляво. Маршрутът е добре обозначен,
така че следвайте табелите и маркировката в бяло и зелено. След около 20-на минути
стигнахме до следния разклон с няколко табелки :
От този разклон поехме надясно и след около 15-20 минути се озовахме в подножието
на манастира
И след едно малко по-стръмно изкачване през сенчеста горичка, стигнахме до подножието
на скалната обител. Общо маршрутът от чешмата до манастира ни отне около 40-на
минути спокойно изкачване.
НО внимавайте да не подминете манастира !
Скалният венец е обраснал в храсталаци, а самата обител е разположена високо
в него. Да не говорим, че изваяните в скалата стъпала не се виждат добре от подножието
и трябва специално да се огледате за тях, т.е. да погледнете нагоре. Доста стръмна
и тясна ми се стори тази стълба към небето!
В долната дясна част на снимката се вижда диагонална тънка линия – това е прикрепеното
към скалата стоманено въже.
Изкачването ненадейно събуди задрямалата акрофобия в мен /страх от височини/.
Добре, че в наши дни стъпалата са обезопасени с дебело стоманено въже ! Ала в
следобедния августовски пек въпросното въже беше нажежено до краен предел и не
ми беше от особена полза. На следващия ден още имах червени белези по дланите
!
Източник: Пътешествия без край
0 Comments