Едно момиче, болно от детски паралич, изпива водата от чашка с натопени кокичета, оставена до леглото му. Просто е било жадно. Но състоянието му изведнъж се подобрява и това е забелязано от лекаря.
Така през 50-те години на ХХ в. българският медик Димитър Пасков потегля към славата си на създател на едно от най-известните лекарства в света – нивалина.
То се получава от растения от сем. кокичеви (Amaryllidaceae): снежно (Galanthus nivalis) и блатно (Leucojum aestivum) кокиче; бял нарцис (N. Poeticus), лъжлив нарцис (N. Pseudonarcissus) и др. Тъй като повечето от тези растения са защитени видове, те се култивират или лекарството се синтезира. У нас вече се работи за получаването му и по биотехнологичен път.
Латинското название на кокичето nivalis (оттук и нивалин) идва от nix – сняг (в падежни форми – nivis, nivi, nivem, nive), и означава снежен.
Българският цяр от кокиче
Световната медицина признава проф. Пасков за откривател на нивалина. През 1959 г. той организира производството му от блатно кокиче. И досега под различни имена (Razadyne, Razadyne ER, Lycoremine, Reminyl) той шества по цял свят.
Пасков е роден на 18 октомври 1914 г. в сереското село Горно Броди. Завършва гимназия в Асеновград и медицина в София през 1940 г. Работи като лекар в с. Бяга и в Пещера. През 1945 г. става асистент по фармакология в София, специализира в Ленинград и защитава дисертация през 1948 г. От 1950 г. като завеждащ сектор “Фармакология” в БАН
започва системно да
изследва кокичето
Докторатът му е за него, защитен през 1958 г. в Ленинград.
През 1959 г. Пасков и екип от химици описва активната съставка в блатното кокиче като алкалоид и го нарича галантамин. Така че нивалин и синонимите му са лекарствени имена на веществото галантамин.
Легендата за болното момиче украсява откритието на д-р Пасков. Но в Тибет от векове лекуват с прах от листа на кокиче различни видове рак, неврастения, безсъние и сърдечни болести. А съветският фармаколог Михаил Машковски изследва кокичето още през 1950 г. Той е автор на популярен у нас лекарствен справочник. Това обаче не намалява значението на работата на Пасков. В науката нищо не почва от нулата. Дори и най-голямото откритие има предистория отпреди раждането на автора му.
През 1960 г. Пасков става професор и до 1977 г. е начело на Катедрата по фармакология при ВМИ. Създава научна школа. Автор е на над 120 труда и на учебник за студенти. В “Софарма” освен нивалин създава с екипа си и дибазол, цитизин, вербаскан, ИНХА-17, аминтол, алцид-В, димекс и др. Съавтор е на 35 изобретения и рационализации. Неговата монография “Нивалин” е преведена и издадена в Италия (1962). През 1961 г. в Неапол в рамките на Международния филмов фестивал му се присъжда наградата за наука “Еньо”, смятана за медицинския оскар. Умира на 24 април 1986 г.
Нивалинът се
прилага с успех
срещу болести,
пред които медицината е била безпомощна. Например полиомиелита. При преболедували детски паралич с остатъчни явления се отбелязва рязко подобрение на двигателните функции, а пораженията на лицевия нерв изчезват.
Нивалинът е ефикасен и при нарушени движения заради разстройства на централната нервна система, при прогресивна мускулна дистрофия, миастения (мускулна слабост и лесна уморяемост), миопатии (поражение на мускулите), родови парализи при бебета и др.
Нивалинът има ефект и при деменция. В САЩ е одобрен за лечение на алцхаймер и други увреждания на мозъка от съдов произход. Прилага се и при лицева пареза, травматични увреждания на централната нервна система, детска церебрална парализа и болести на гръбначния мозък.
В психиатрията го предписват при дефицити в умственото развитие. В анестезиологията премахва ефекта на невромускулни блокатори, в хирургията – парезите на червата и пикочния мехур след операции. Във физиотерапията се прилага чрез йонофореза при болести на периферната нервна система, неврити, ангионеврози, невродермити и др. Токсиколозите го дават при отравяне с морфин и неговите аналози. В рентгенологията нивалинът улеснява диагностиката на стомаха, червата и жлъчния мехур.
Източник: spomen
0 Comments