Никога повече няма да припари, казва светецът от Байлово
Дядо Добри сам залавя крадец, влязъл да обира църквата в Байлово! Благочестивият
старец догонва младия апаш по улиците в селото, хваща го за ухото и го връща в
Божия храм. На другия ден казва на съседа си Никола Войнов, че „този младеж е
дошъл да краде от църквата, но никога повече няма да припари“.
Никола свежда глава пред гроба на светеца от Байлово / Снимки: Авторът
Тази вълнуваща случка от живота на светеца от Байлово е разказана за първи път
от неговия комшия Никола в книгата му „Дядо Добре – спомени зад оградата“. След
кончината на най-големия дарител на храм-паметника „Св. Александър Невски“ на
13 февруари 2018 г. Кольо Войнов събира в книга най-ярките и незабравими спомени
за Добре Добрев. Цял живот двамата мъже делят един дувар, а до последно Войнов
се отзовава на помощ и съдействие на дядо Добри.
„Един ден, някъде към десет часа, се чу гюрултия откъм двора на църквата. Чух,
че падат керемиди от дувара към улицата и тропане по улицата като от бягащ човек.
Аз много чувам и веднага излязох на улицата и видях млад, среден на ръст мъж да
бяга много бързо, а след него дядо Добре на добра дистанция, като се имат предвид
годините му. Тогава беше към осемдесетгодишен“, пише в книгата Никола Войнов.
Улицата тогава била пуста и нямало кой да помогне на беловласия дядо в гонитбата.
Двамата минали през селото и вече не се виждали.
„Хукнах и аз нататък да помогна с каквото мога. Докато стигна до стария магазин
на дядо Кито, дядо Добре вече водеше за ухото бягащия младеж. Оказа се крадец.
Беше го настигнал в бъзуняка на Тодор Нешин. Как го е хванал, какво му е правил,
останах смаян от гледката. Това стана за миг. Дядо Добре гледаше в земята и го
водеше като циганин мечка. Хванал го за ухото така, че крадецът се подчиняваше
и извиваше на много страни от хватката на дядо Добре“, описва случката Войнов.
Никола Войнов с книгата си „Дядо Добре – спомени зад оградата“
Съседът помислил, че дядо Добри ще се обади на кмета или полицията. Вместо това
пъргавият старец вкарал младия апаш в църквата и двамата останали вътре дълго
време.
„Дядо Добре не даде признак, че му трябва помощ, и аз се прибрах. На другия ден
ми каза, че младежът е дошъл да краде от църквата, но никога повече няма да припари.
Друго нищо не каза, защото не обичаше много да говори празни приказки. С тази
случка той показа силна воля, вяра, любов и увереност в себе си да опази имота
свещен“, пише Войнов и добавя, че „за тази обител и живота си щеше да си даде
дори“.
Освен тази история, която трайно се е запечатала в съзнанието на комшията бай
Кольо, той още пази спомена за нощуването на светеца от Байлово под ореха в двора
на църквата. Една вечер дядо Добри останал да спи на земята под дървото, въпреки
че задухал силен вятър, появили се облаци и застудяло.
Къщата на покойния мъж до църквата в селото
„Каза, че и нощеска ще изкара под ореха. Да не се тревожим за него, че Бог го
пази. Дядо Добре позна. През онази нощ не заваля. Ставах няколко пъти, а той все
така си спеше под ореха. Уличната лампа го осветяваше – дребничък, завит с едно
одеяло, така посрещна утрото. Такъв беше той – велик. Като каже нещо – край! Бог
го пазеше от всичко“, споделя в книгата си Войнов.
Некролози за втората годишнина от кончината на Добре Добрев
Авторът си спомня, че благочестивият дядо често изкарвал нощите навън и никога
не се оплаквал от неудобства и неприятности. Гледал да се носи чист и изпран,
но за нищо на света не сменял гуглата, пояса, абата и цървулите с по-съвременни
одежди.
Никола се покланя пред своя съсед, а зад него е дуварът, разделящ двете къщи
на съседите
„За мен той е жив и ще си остане такъв завинаги. Като венец, изплетен от множество
истории, които сме преживели заедно. Стотинка по стотинка събираше за църквата
и знаеше, че след години делото му ще е много голямо и ще топли сърцата на всеки
християнин, който се отбие и запали свещ в храмовете на вярата“, разказва още
Никола Войнов, когото всички в Байлово и цялата околия познават и тачат като едни
от най-добрите и всеотдайни хора.
Повече от година Войнов описва случки и събития, които двамата с дядо Добри са
имали през годините. Сам финансира издаването на книгата и разпространението й,
а в каузата му помага отзивчивата библиотекарка Анна Цветкова от близкото Народно
читалище „Елин Пелин – 1922“. „Дядо Добре – спомени зад оградата“ може да се открие
както при Никола Войнов в селото, така и в читалището в Байлово.
Движение и на 103 години
„Вместо да си почива, дядо Добре ставаше и почваше да обикаля около стола. Държеше
се с ръце за него и го обикаляше. На 103 години все искаше да се движи. Такъв
дух имаше. Движението е здраве и живот – този съвет съм го запомнил от него. И
го спазвам и до днес“, разказва още в книгата си Никола Войнов.
Когато минава 90-те години, Добре Добрев майсторял дръжки, метли, гребла, вили
за сено. На стълбите пред вратата си има; точило и острел на него секирите. Не
можел да стои без работа.
„Ходеше за дърва и носеше греди по пет-шест метра. Като го виждаха, хората много
се чудеха как може толкова възрастен човек да мъкне такъв голям товар. А той,
като закрепеше дървото на рамо на кантар, и ходеше като сръндак. Гредата не мърдаше,
а сякаш плуваше“, описва спомените си в четивото съседът през един дувар Кольо
Войнов.
Източник: bgdnes
0 Comments