Бях омъжена повече от 30 години, а той ме предаде

Бях омъжена за Давид повече от 30 години. Какво ли не преживяхме заедно: кризи, безпаричие, загуба на дете, но с взаимни усилия успяхме да преминем през всички трудности. Когато мъжът ми беше млад, се разболя от рак. Никога няма да забравя онзи тежък период. Пред него се преструвах на силна, исках да му вдъхна сили, но нощем, когато всички спяха, плачех тайно от безпомощност. Молих се на Бог да не отнема бащата на сина ми и да не ме оставя вдовица на млади години. Слава Богу, и с това изпитание се справихме. От радост и щастие, че Давид победи смъртта, му направих подарък – къща, която оформих на негово име. С времето се сдобихме и с апартамент, ремонтирахме го и обзаведохме по последна мода.

Изминаха 20 години. Синът ни порасна, ожени се, и като сватбен подарък с мъжа ми решихме да му оставим апартамента, а ние да се преместим да живеем в къщата. Вярвах, че двамата ще изживеем втора младост, но тогава разбрах, че Давид има любовница от три години. Три години се е преструвал на верен съпруг, а зад гърба ми се кълнял в любов на друга жена. Много боли да си отхвърлен и нежелан от човека, който е всичко за теб. Не знам как оцелях! Шокиращото разкритие доведе след себе си куп неприятности. След като Давид осъзна, че маската му е свалена, той ми нареди да си събирам багажа и да се изнеса при майка си. Къщата била негова и той искал да живее в нея, не със занемарената си съпруга, а с красивата си любовница. Отказах.

Но най-много ме заболя, че синът ни подкрепи баща си. Според неговите разбирания, щом любовта и страстта са си отишли, е по-добре всеки да поеме по своя път в живота. Няколко дни по-късно, докато разплакана си събирах багажа, Давид доведе любовницата си. Дори не ме изчака да напусна дома, в който прекарах толкова щастливи години. Надявах се, че му е останала капка човещина, но дълбоко съм грешала. Сега живея с възрастната си майка. С мъжа ми се разведохме, а със сина си не поддържам връзка. Бях готова на всичко за семейството си и ето как ми се отплатиха за грижите и всеотдайността.

Източник: Лична драма