На 48 години тази самотна майка с ранна форма на болестта на Алцхаймер разказва за първия сигнал, който я притесни
Ребека Луна водеше напрегнато ежедневие. Като самотна майка на 48 години тя балансираше между работа, грижи за децата и стриктна рутина. Всичко обаче се промени една сутрин. Седна да работи пред компютъра, както обикновено, но не можа да започне – умът ѝ сякаш се изпразни. Този необичаен и объркващ момент стана първият признак на болест, която не очакваше – ранна форма на Алцхаймер.
Трудно е да приемеш такава диагноза на 48 години. Повечето хора свързват Алцхаймер с по-напреднала възраст, но всъщност заболяването може да се появи доста по-рано, понякога дори преди петдесетте. Това е известната ранна форма – по-рядко срещана, но не по-малко сериозна. За Ребека диагнозата преобърна всичко. „Давам най-доброто от себе си, за да живея пълноценно, да работя, да се грижа за себе си… но знам, че това няма да продължи вечно“, споделя тя на страницата си за набиране на средства.
Началото на неразбираемото В началото Ребека отдаваше своята разсеяност на напрежението. Всеки е забравял ключове или името на някой колега. Но в онзи ден, когато седна пред компютъра, тя не знаеше какво да прави първо. „Обикновено си мислиш: трябва да свърша това, после онова… А тук – просто празнота“, разказва тя. Това беше само първият случай от поредица дребни, но тревожни инциденти. Като например, когато оставила яйце на котлона и излязла на разходка за половин час. Когато се прибрала, домът бил пълен с дим. „За малко да изпаля всичко“, спомня си тя. И не преувеличава с това.
Да се държиш изправен… въпреки всичко Ребека е напълно наясно, че паметта ѝ ще отслабва и че рано или късно ще изгуби своята независимост. Но тя не се предава. Продължава да споделя преживяванията си в социалните мрежи с впечатляваща откровеност и използва гласа си, за да насочи вниманието към заболяване, което остава слабо познато, особено сред по-младите хора. Основната ѝ цел е да събере средства, за да може да живее достойно и най-вече – да подпомогне децата си през този труден период.
Най-важното послание: „Посрещнете ги там, където се намират“ Ако трябва да даде съвет, Ребека би казала: бъдете до тях. Бъдете нежни. Не съдете. „Най-много имам нужда някой да ме прегърне, да ми каже: обичам те. Точно тези жестове ме крепят.“ Понякога една обикновена прегръдка казва много повече от думи.
Текстът е с информативна цел. При здравословни проблеми винаги се консултирайте със специалист и не прилагайте съвети от статията без лекарска препоръка. Редакцията не поема отговорност за последствия от използването на информацията.
Понякога първите признаци на сериозни заболявания се появяват неочаквано. Историята на Ребека е напомняне колко важно е да обръщаме внимание на промените в себе си.
0 Comments