Невена Коканова е една от най-обичаните и талантливи български актриси, известна като „първата дама на българското кино“.
Невена Богданова Коканова е родена на 12 декември 1938 г. в Дупница. Майка и,
Елеонора Коканова, е от известна автрийска аристократична фамилия, а баща и Богдан
Коканов е бил политически затворник в Белене.
Започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години в средата на 50-те години
в Ямболския театър, без да има специално образование. Изиграва над 50 роли в киното.
Нейн съпруг е известният български режисьор Любомир Шарланджиев, с когото е докрая
на живота му. За личния си живот Невена не обича да говори, затова за него знаем
повече от приятели и колеги на голямата актриса.
С Любомир се запознават случайно на снимачната площадка. Годината е 1955 г. Тогава
Невена е на 17 години и е последна година ученичка в Търговската гимназия. Търсят
лица за масовката на музикалната комедия „Две победи“ и така попадат на хубавото
момиче.
Веднага оценяват органичното й излъчване пред камерата. На следващата година
тя вече се снима с бъдещия си съпруг във филма на Янко Янков „Години за любов“.
В нейна чест Министерство на културата и „Бояна Филм“ учредяват филмова награда,
т. нар. „Награда на името на Невена Коканова“ за обещаващ филмов дебют на актриса.
В Ямбол има Театрални празници и Драматичен театър „Невена Коканова“. На нейното
име е наречен и театърът в Дупница.
Въпреки всички успехи в света на киното и театъра, въпреки цялата слава, която
носи със себе си известността, Невена никога не става светски човек.
Винаги си остава просто Ечка, както я наричат приятелите ѝ Актрисата намира своя земен рай в махала „Чомаците“ (днес село Иглика), където
отдавайки се на живот, като че излязъл разказ на Йовков, тя постига своя душевен
мир. Именно в къщата си в с. Иглика Коканова прекарва последните години от живота
си.
До последно играе на сцената на театър „Възраждане“ и Сатиричния театър и се
грижи за дъщеря си Теодора.
След многобройните роли в киното и в театъра, след многобройните награди, Невена
Коканова си отива от този свят на 3 юни 2000 г. на 62 годишна възраст от рак на гърдата. В света на киното и театъра
има една неписана закономерност- истински великите актьори са точно тези, които са най- естествени, земни и непринудени.
Сред тези хора, които не се главозамайват от светлината на прожекторите, любовта
на публиката и славата на успехите е и Невена Коканова. А успехите и са неоспорими.
До ден днешен тя остава икона на българското кино със своя неоспорим талант, красота,
доброта и магнетизъм.
„Лицето на Невена е винаги такова, каквото трябва да бъде. Сякаш измислено, за
да те смущава. За да те влюбва. Има неща, които не могат да се научат. Едно от
тях е лицето. То е обещание за собствен свят, който се опитваш да разголваш.
Без да нараняваш. Лицето никога не е лице за всички. То е лице за този, който
умее да чете човешките лица. Да разговаря с чертите. Да целува мислите. И чак
накрая да приближи устните.
За да прогледне през тях дълбочината на един живот. Всичкото това болене.
Няма формула за изящно лице. Просто се раждаш Невена…“.
„Хората, които са я гледали в театъра, киносалоните ще си припомнят нейния път,
харизмата, таланта й. Младите ще я преоткрият или ще се запознаят с нея. Невена
носи тайни, които всеки би искал да разгадае. Тайните на талантливия човек, на
една изключителна женска природа.“
Източник: edna
0 Comments