0

Родината на този плод е Югозападна Азия и Югоизточна Европа. От около 3000 се отглежда се в района на Каспийско море и в Северен Иран. Донесен в Гърция около 700 г. пр. н.е., а в Рим – около 200 г. пр.н.е.

Несправедливо пренебрегваните плодове на мушмулата са били използвани преди хиляди години заради лечебните им свойства.

Мушмулата е била много разпространен плод по времето на Римската империя и Средновековието.

От дървото на мушмулата се използват листата, кората, цветът, семената и узрелите плодове, предаде БГНЕС.

Плодовете са отлично слабително и диуретично средство, успокоява възпалението на стомашната лигавица. Пектинът, който се съдържа в него, помага за понижаване на холестерола, спира кървенето, подобрява зрението и има благоприятен ефект върху кожата и косата.

В народната медицина кората на мушмула се използва за лечение на малария – факт, който е широко разпространен в света. Издържа на температури до – 36 градуса.

Въпреки че понася сушата сравнително добре, топлият средиземноморски климат не е подходящ за отглеждане на това растение.

Съществуват между 40 и 50 вида мушмули, които се различават по големина и форма на плода и количеството семена в него.

Плодовете имат сладко-кисел вкус и зреят от втората половина на октомври до края на декември. Богати са на различни минерални соли, пектин, органични киселини и витамини, които имат благоприятен ефект върху човешкия организъм.

Източник: Актуално


Харесайте и Споделете с вашите приятели!

0
admin

0 Comments

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *