„Като умра, искам в Добрич да бъда погребана. Там да е моят роден и последен дом.
Нека звучи „Мечтание“ от Шуман в изпълнение на цигуларката Недялка Симеонова, а моят голям приятел и професионалист Стефан Георгиев от ансамбъл „Добруджа“ да ме изпрати със звуците на „Тройката“, той знае.“
Това са думите, с които обичаната народна певица Верка Сидерова приживе оставя своето завещание – ясно, ненатрапчиво и пропито с любов към родната Добруджа. В сряда, на 99 години, тя си отиде завинаги в дома си в квартал „Гоце Делчев“ в София, където до последно се радваше на гледката към Витоша, заобиколена от мелодии и добри приятели. Така Златният глас на Добруджа остана част от спомените на всички, които я обичаха.
Сидерова бе много повече от изпълнител – тя беше пазител на духа и традицията на Добруджа. Чрез нейния глас песни като „Лале ли си, зюмбюл ли си“ и „Изгряла е месечинка“ се превърнаха в неразделна част от българското културно наследство. Творчеството ѝ ще живее дълго, защото в него е вложена истинска обич към хората, земята и музиката.
В последните си дни Верка Сидерова продължаваше да посреща близки и приятели в дома си – с онази топлина и словоохотливост, с които години наред печелеше сърцата на слушателите. За нея всеки човек имаше значение – всеки заслужаваше внимание и песен.
„Ако може и ако се съберат пари, защото аз нямам, на паметничето ми искам отгоре да има едно птиченце с отворена човчица и да бъде на място, където хората минават, за да мога да им пея. Това е последното ми желание. И колко много боли, когато трябва да се разделяш с белия свят. Боли, боли, боли…“, споделя в края на живота си певицата, запазила вярност към народа и изкуството си до последен миг.
Верка Сидерова остава запомнена като емблематична личност в българската народна музика – дългогодишен солист на ансамбъл „Филип Кутев“, носител на десетки отличия, изпълнител на над 200 песни, които пазят ритъма и духа на Добруджанския край.
Желанието ѝ да бъде погребана в Добрич е символ на неразривната ѝ връзка с родното място – с онази земя, от която тръгва и към която иска да се върне. Тя не поиска нищо грандиозно, а само музика, птиче и място сред хората.
Сбогуваме се с цяла епоха. Но песента на Верка Сидерова ще остане – ще се носи още дълго над добруджанските полета и ще живее в сърцата на всички, които обичат България.
Така завършва един голям житейски и творчески път – със скромност и любов към родината. Песните ѝ ще продължат да свързват поколенията и да пазят спомена за нея.
0 Comments