Капка Петрова никога не изпитва чувство на глад. Тя трябва да помни в кои часове
се яде, за да оцелее. Животът й се променя след първите мъчителни болки в стомаха,
които започват веднага след операция на жлъчния мехур през 2009 г. След това тя
вече се нуждае от помощ, за да се къпе, облича, дори и да се храни. Тя признава,
че не е получила нужната помощ от медицинския екип, който я е лекувал в Канада.
„Обясних им как се чувствам, но те написаха в доклада, че това са само леки проблеми,
които ще отшумят“, разказва 40-годишната майка от Торонто.
Отчаяна, че няма да бъде излекувана, и след осем постъпвания в канадска болница
Петрова и семейството й решават да потърсят медицинска помощ в родната си България.
Лекарите там бързо намират причината за болката – метална скоба, която с времето
е заклещила различни части на тялото, включително черния й дроб и артерия, навлизаща
дълбоко в стомаха. Канадският хирург я забравил след операцията през 2009 година.
„Почувствах се предадена“ спомня си Петрова.
Тя е една от многото канадци, които са станали жертва на опасни лекарски грешки.
Да забравиш чуждо тяло в стомаха на пациент е една от 15-те предсказуеми и предотвратими
грешки, изброени в нов доклад на Канадския институт за безопасност на пациентите,
базиран в Онтарио. Агенцията, която следи за качеството на здравните грижи и съветва
правителството за тяхното подобряване, обикновено разглежда и дела с международен
елемент, анкетира канадски медицински сестри, лекари и други здравни специалисти
и провежда обществени онлайн допитвания.
Според проучване от 2004 г. 7.25 на сто от пациентите – това е един от всеки
13 души – страдат от непреднамерена лекарска грешка в канадските болници. Явно
никой не се е стреснал от цифрите. „Ние настояваме за обществена дискусия по проблема“,
казва Джошуа Тепър, лекар, който е президент и главен изпълнителен директор в
сферата на здравеопазването на Института за качествено обслужване в Онтарио, коментирайки
доклада. В първата половина от списъка с най-чести лекарски грешки са: пациенти,
насочени към неправилни кабинети; медици, лекуващи не болната, а погрешно диагностицирана
здрава част от тялото; неправилно извършена операция и забравено медицинско оборудване
в телата на пациентите. Погрешно прилагане на токсичен газ, който може да е смъртоносен,
също бе включено в списъка.
Други грешки, които евентуално ще бъдат включени тепърва в доклада, са използване
на нестерилизирано медицинско оборудване; погрешна проба на биологичен материал,
включително погрешно посочване на типа кръвна група; присаждане на несъвместими
органи; погрешно избран донор на сперматозоиди; погрешни лекарства на пациенти,
които имат алергия към тях, недостатъчни усилия за предотвратяване на самоубийство
на пациент, както и подмяна на новородени бебета.
Но да се върнем към г-жа Петрова. Днес тя вече е доброволец към Канадския институт
за безопасност на пациентите и всекидневно се опитва да разговаря с обществеността
и лекарите в страната. „Аз избрах да не бъде жертва. Реших, че трябва да говоря
смело и честно за моя проблем и да преодолея страховете си“, казва тя.
Алиа Дарси, „Нешънъл пост“
Източник: BG-VOICE
0 Comments