На 99 години ни напусна Верка Сидерова – златният глас на Добруджа и България. Тя бе удостоена със званието почетен гражданин на Добрич и носител на орден „Стара планина“ I степен, съобщава Про Нюз Добрич.
Родена в Добрич, певицата завършва началното си образование в училище с преподаване на румънски език, а по-късно учи в класическата гимназия в града, където изучава латински и старогръцки. Италианският й език й се отдава изключително добре, което й позволява по-късно да превежда за Филип Кутев по време на престоя им в Италия. Освен това усвоява и френски, и английски език, което й помага по време на турнета с Ансамбъла в чужбина.
С България и Левски се раздели една голяма легенда.
Дарбата си да пее Верка Сидерова наследява от майка си и от баба си Елена, чиито песни научава още от ранна възраст. Години по-късно тя ги изпълнява на световни сцени и ги превръща в съществена част от своя репертоар. През 1952 г. печели първата си награда в София при участие в Националния преглед на художествената самодейност в армията.
След това се явява на прослушване при самия Филип Кутев и става част от трупата на Ансамбъла за народни песни и танци, който днес носи неговото име. До 1983 г. е солистка в ансамбъла. Верка Сидерова има концерти в повече от 29 държави по цял свят. „Обичам Ансамбъла, защото ми даде хляба насъщен, даде ми толкова много, даде ми и смисъла в живота. Той беше целият ми живот“ – споделяше Верка Сидерова.
През цялата си творческа дейност тя изпълнява единствено добруджански песни, като броят им надхвърля 200. През 2003 г. издава албума „Лале ли си, зюмбюл ли си”, включващ най-известните добруджански народни песни, записани между 1960 и 2000 година.
По случай своята 85-годишнина, певицата издава автобиографичната книга „Лале ли си, зюмбюл ли си – моята биография“ и през 2011 г. получава орден „Стара планина“ I степен.
През 2014 г. Сидерова е отличена със статуетка от Първите „Годишни фолклорни награди“, посветени на Борис Машалов, в категорията „Цялостен принос към българския фолклор“.
Думите на Верка Сидерова са изключително силни: „Аз не съм важна, важни са песните. Те са вечните. Мен може и да ме забравят, но искам и завещавам песните ми да не се забравят. Това е важното – ако си направил нещо, да остане в поколенията. Мисля, че съм била полезна на моя роден край. Пяла съм песните му, ставали са на крака за тях. Аз не мога да се хваля, нека се хвалят песните ми, те да се пеят”…
С нейния забележителен глас песни от Добруджа като „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Изгряла е месечинка“, „Росен, росен, зелен росен“, „Ситно се ‘оро зави“, „Години, години, усилни години“ звучат по целия свят.
„А когато замлъкна, искам да съм там, в Добруджа, където са мама, тате и близките ми хора. И да ми сложат едно пиленце с отворена човка, та да ми пее! Знам, че и тревите, и цветята над мен пак ще пеят”, казваше приживе Славеят на Добруджа.
Поклон пред паметта на г-жа Сидерова и искрени съболезнования към нейните близки.
Впечатляваща е отдадеността на Верка Сидерова към добруджанската музика и нейният принос ще остане траен във времето. Такива личности оставят следа, която се усеща и от следващите поколения.
0 Comments