Един от украинците, заподозрени във връзка с убийството на Луканов, е обвинен, но успява да напусне страната.
През 1995 г., когато гангстерските войни са в разгара си, няколко изстрела отекват в стълбището на блок в столичния квартал „Младост“. Жителите на блока са наясно, че техният съсед Иван Кудев е близък с Иво Карамански, известен като Кръстника на мафията. Въпреки това никой не се осмелява да излезе да провери какво се случва. На сутринта Кудев е намерен мъртъв. Бившият борец не се възприема като типичен мутра – съседите го харесват, защото помага, организира купони и винаги поздравява. Въпреки доброто отношение, куршумите не го подминават. 30-годишният Иван Кудев, бивш състезател по борба от ЦСКА, е прострелян в засада на четвъртия етаж в блок 407 в „Младост“. На 17 септември 1995 г. той се прибира от дискотека „Алкатрас“. Изстрелите събуждат съседите към 4 сутринта, но никой не излиза или не се обажда на полицията – хората не желаят да се замесват в разчистване на сметки между мутри.
Кудев не е сам – придружава го красива габровка, с която се е запознал същата вечер. Тя става свидетел на стрелбата, но веднага се скрива в асансьора, слиза до първия етаж и изчаква да се увери, че нападателите са си тръгнали, след което се изгубва в тъмнината.
Съсед намира тялото на Кудев към 6:30 сутринта и веднага звъни на тел. 166. На мястото пристигат полицаи и разследващи, които прекарват цели 7 часа в огледи, докато съседите отказват да дадат показания. Криминалистите откриват пет гилзи и един патрон близо до тялото. Аутопсията по-късно показва, че Кудев е убит в гръб с пет изстрела. Установено е, че нападателите са го дебнели от петия етаж и са слезли да стрелят, докато той държи вратата на асансьора за новото си гадже.
Първоначално се смята, че стрелците са непрофесионалисти, защото не са прикрили следите си. На мястото, откъдето са чакали, е открита сдъвкана дъвка, а по кървавите следи са взети отпечатъци от обувки. Не ги е притеснило и това, че има пряк свидетел – момичето от Габрово.
Още година преди разстрела, Кудев получава сериозно предупреждение. На 12 май 1994 г. под колата му „Мицубиши“ е поставен килограм пластичен взрив, който не избухва. Бомбата е обезвредена благодарение на случаен минувач, разхождащ кучето си – немската овчарка се разлаява, а стопанинът забелязва жиците под колата и се обажда в полицията. Кудев знае кой стои зад опита за атентат, но не предприема нищо.
От началото на 90-те години Кудев е дясната ръка на Иво Карамански. Влага най-много пари в общите им бизнеси, управлява автокъщи и се занимава с пласиране на крадени коли от Унгария. През 1993 г., когато Кръстника е арестуван, Кудев иска своя дял от съпругата му. Тя подава оплакване в полицията за изнудване от бившия съдружник на мъжа си, което слага край на приятелството между двамата и вероятно коства живота на Кудев по-късно. Докато Карамански е в затвора, Кудев с приятели регистрира фирма „Витоша – 7“ и окончателно се отделя от бившия си партньор. Постепенно се сближава с ВИС-2, тъй като познава братята Васил и Георги Илиеви още от съвместните тренировки.
Близките на Кудев са убедени, че Карамански е замесен в убийството, макар той да отрича.
Карамански приема действията на Кудев като предателство, но самият той твърди, че няма нищо общо с убийството. Разпитват го като заподозрян, а той казва: „Някога живеех в квартал „Дружба“ и оттам познавам него и Жоро Черния. Двамата се навъртаха край мен, но никога не са били мои довереници.“ Следствието не намира начин да докаже противното и Карамански не е официално обвинен.
Въпреки това приятелите на Кудев са убедени, че именно Карамански е поръчителят. Същото твърди и вдовицата на Кудев – певицата Снежина, която казва, че разполага с официална информация, че всичко се дължи на неуредени бизнес отношения между двамата. Няколко години след това и Кръстника ще бъде застрелян, но не при поръчково убийство, а при пиянска свада.
Певицата Снежина, бивша съпруга на Кудев, е убедена, че стрелбата е поръчана от Кръстника.
По време на разследването за атентата срещу Кудев излизат следи, насочващи към чуждестранни килъри. След убийството на премиера Андрей Луканов през 1996 г., година по-късно е намерено оръжието, с което е застрелян украинецът Сергей Шанин при гангстерски разправии. След това започва наблюдение на група украинци, пристигнали у нас още в началото на 90-те години. Двама от тях, Владимир Шевчук и Александър Акимов, са задържани на ГКПП „Капитан Андреево“ на 23 май 1999 г. Макар да няма доказателства за тяхна връзка с убийството на Луканов, Шевчук е обвинен като един от участниците в разстрела на Кудев. Той признава, че е бил пред блока в „Младост“ в нощта на убийството, но твърди, че не е знаел за покушението и че друг човек се е качил на етажа.
Шевчук внезапно е освободен на 23 декември, след като прокурорът оттегля обвиненията поради липса на изпратени доказателства от МВР – експертиза на дъвката, открита на мястото, където убийците са чакали. Едва седмица след освобождаването му полицията предоставя доказателствата, а делото е възобновено от софийския градски прокурор Нестор Несторов. Оказва се, че ДНК по дъвката е именно на Шевчук. Месец по-късно МВР го обявява за национално издирване, но той вече е изчезнал.
В Казичене организират възпоменателен събор и канят Лили Иванова, а за главата на убиеца е обявена награда от 10 милиона лева.
След смъртта на Кудев приятелите му решават сами да търсят истината. Те обещават награда от 10 милиона стари лева на този, който даде информация, водеща до извършителя или поръчителя на убийството, но опитите им остават без резултат.
В компанията си Кудев е познат като смел и лоялен човек. Приятелите го обичат и често са гости на щедрите му купони, където се харчат много пари, поканени са най-добрите музиканти и празненствата изглеждат безкрайни.
Седмица след убийството, на 24 септември 1995 г., близките му организират възпоменателен събор на стадиона в Казичене. Канят някои от най-известните изпълнители – Лили Иванова, Чочо Владовски, Кристина Димитрова и оркестър „Канари“, любими на Кудев. И днес неговите приятели почитат паметта му, но убийците все още не са открити, отбелязват от trud.
Случаят с Кудев остава една от неразкритите страници на 90-те, когато престъпността и разчистването на сметки бележат прехода. Историята показва колко сложни и неясни могат да бъдат връзките между бизнес, приятелство и опасни интереси.
0 Comments