7-8 хиляди лева могат да се спестят за едно лято, ако работиш като сервитьор по Черноморието. Това споделя един кърджалиец, който за трета поредна година заминава на работа в Слънчев бряг, пише 24rodopi.com. Той отговаря на въпросите „Защо има толкова голямо търсене на сервитьори и бармани в Кърджали?“ и „Младите ли не искат да работят или причината е в ниското заплащане от работодателите?“ – Стартът на морето е примамлив. Аз съм със заплата 1 500 лева, но знам, че има колеги, които са поканени срещу 2 бона.
Работодателят ми осигурява храна и място за спане. Бакшишите са минимум 100 лева на смяна. Наистина се работи доста, а за два месеца и половина сваляш 3-4 килограма, но усилията се изплащат. Миналото лято се върнах с малко над 7 хиляди лева, а тази година всички очакваме още по-силен сезон. Поставил съм си цел да прибера 8-9 хиляди лева и през октомври отново ще работя в Кърджали.
Този 24-годишен кърджалиец според официални данни се справя доста добре финансово и има всички основания да твърди, че поддържа достатъчно висок стандарт на живот в Кърджали. По информация на Националния статистически институт, средната годишна заплата в област Кърджали през 2016 г. е 8 474 лева, а за 2017 г. се очаква да надхвърли 9 хиляди. През 2011 г. средната годишна заплата е била 5 895 лева, а през следващите години постепенно нараства: 2012 – 6 266 лева, 2013 – 6 842 лева, 2014 – 7 222 лева, 2015 – 7 648 лева. Работа като сервитьор в натоварен ресторант в Слънчев бряг, Несебър или Равда се оказва по-доходоносна от гурбет в чужбина. Заплатата остава недокосната и се трупа по сметката, докато бакшишите покриват всички разходи и също могат да се заделят. Докато приятелите излизат вечер, ти си на работа. Сервитьорите по морето често печелят повече и от строителите, работещи в Западна Европа, а там разходите по жилище, път и храна са доста по-високи. Попитахме го какво мисли за наболелите проблеми в хотелския и ресторантьорския сектор в Кърджали: – Всеки се оплаква от липса на хора! Вината е и от двете страни. И работещите, и работодателите. Вярно е, че младите не искат да работят за 400-500 лева. Те искат заплата, с която бързо да си купят първата кола. Може би това е изкривено мислене, но и собствениците на заведения често имат прекалено големи изисквания за малко пари. Рядко се намират свестни работодатели. Не може ресторант на язовира да изкарва големи пари, две трети от които не се декларират, а сервитьорът да получава 400 лева на месец.
– Защо обещават 800 лева, а реално ти дават наполовина по-малко? Защото собственикът налага всякакви глоби, не само за счупени чаши, и се меси при разпределянето на бакшишите.
В същото време сервитьор, напуснал и започнал работа в по-оживено заведение, може да изкара 1000 лева на месец. Безработицата в Източните Родопи е около 7 процента, като 13 процента от регистрираните в Бюрото по труда в Кърджали и Черноочене са млади хора.
Официалните данни сочат и висок дял на неактивните в областта – почти 40 процента, което се свързва с неблагоприятната образователна структура на населението.
В Кърджали, 35,1% от хората между 25 и 64 години имат само основно или по-ниско образование, докато за страната този дял е 18,1%. Фирмите губят от това, че професионалните гимназии постепенно изчезват.
Професионалните паралелки намаляват, а цели училища, които даваха професия на младежите, са закрити.
Днес завършващите 11 клас мислят как да заминат до Холандия, да поработят малко и да се върнат с 15-годишно БМВ, без да обмислят бъдещето си. Проблемът за Кърджали е, че липсват големи и стабилни фирми, които да поддържат училища и да обучават кадри за своя бизнес.
Сред причините за младежката безработица в региона са ниското образование и липсата на стимул за регистрация в Бюрото по труда, категоричен е временно изпълняващият длъжността директор на Бюрото в Кърджали Метин Хафъзсалим. Същото мнение изразява и младият кърджалиец, който това лято отново ще работи като сервитьор в Слънчев бряг, а догодина ще завърши магистратура по „Стопанско управление“ и допълва:
– Проблемът с образованието е проблем и на диалога между работодател и наемен работник. Малко повече от месец работих за един ресторантьор, който по цял ден говореше само за автомобили – толкова конски сили, за толкова секунди скоростомерът стигал 100 км в час, такъв бил цветът, че щели да ахнат всички… Напуснах заради лошото му отношение към персонала, а и без да си отговоря на въпроса „Този като разбира от коли, защо не е отворил автосервиз?“.
Коментар: Историята дава интересен поглед към причините, поради които младите предпочитат сезонна работа по морето пред местните заведения, и подчертава важността на образованието и коректното отношение на работодателите. Явно проблемите са комплексни и изискват решение и от двете страни.
0 Comments