Причината е много особена. Символиката кръстене изглежда ясна, но нека я припомним. Днес това е християнска благословия, която поставя знака христов на всеки от нас. Правят го свещениците, правим го и сами. Най-ранните християни обаче не са го правили, поне не по този начин, включвайки раменете и пъпа. Правели са го с дясната ръка, върху челото. Имаме свидетелства за тази практика от 200-та година. По този начин верните в Христа са поставяли на челото си онзи знак, който ги отличавал от останалите.
Постепенно и други части от тялото са били включени и до днес изписването на кръст е запазено в обреда. Това обаче е бил жестът, с който сам се определяш от кои си. Свещениците са благославяли с по-широк жест. Той се изпълнявал с цяла длан, с три пръста, чийто върхове са събрани, символизиращи троицата, или с два пръста. Тогава свитите в юмрук пръсти символизират троицата.
В източното православие благословията се извършва с конфигурация от пръсти, които изписват Исус Христос, говорили сме за това и друг път. Така благославят светците от иконите. Каквато и да е конфигурацията, свещеникът винаги благославя отляво надясно. Той чертае мислена вертикална линия отгоре надолу и мислена хоризонтална линия отляво надясно. По същият начин, по който пишем. По това спор няма. Когато миряните бъдат благословени по този начин, от тях се изисква да повторят жеста, да го приемат, сами да сторят благославянето. Това е литургическото кръстене. Някога хората не са се кръстели за щяло и нещяло, а само по време на литургия.
Приемането на жеста на пастора, на водача става огледално, тъй като стоиш срещу него. Когато той направи хоризонтален знак отляво надясно, за теб движението е обратното и движейки ръката си по неговата посока се получава православното кръстене – отдясно наляво.
До XVІ век то е било едно за всички. Самоблагославянето е ставало от челото до под пъпа, после от дясното рамо към лявото. Папа Инокентий ІІІ например изрично казва на миряните кръстенето да става отдясно наляво. Обяснява им и символиката, както Христос произхожда от евреите и преминава в неевреите, тоест отдясно наляво. Това значи, че дори католиците са се кръстели като православните. Историята на църковните различия между Изтока и Запада обаче е преди всичко политическа история. Ето как нарочно са намирани дискусионни теми, по които да не бъдат съгласни двете страни. Не е бил естествен процес. Специално са търсени различия. И в началото те са били една шепа и дори не чак толкова съществени. Това с кръстенето дори се забавя твърде много, ако питате нас.
В един момент католическата благословия изоставя трите пръста и се връща към дланта. Тя продължава да е отляво надясно, когато свещеникът го върши върху папството си, но то вече не бива да повтаря огледално този жест, а да го повтори по същата линия – отляво надясно. Ние, източноправославните, продължаваме да се кръстим по старата традиция, а католиците си въвеждат нова. В един момент разликата става нелепо формална. Трябва ли да се имитира огледално движението на свещеника към миряните или трябва да го направим в неговата последователност? На това дължим разликата, която днес изглежда непреодолима, но всъщност е наложена изкуствено. Някога всички сме се кръстили по един и същи начин.
Източник: Дарик
0 Comments