Правителството внесе и получи одобрение в парламента за промени в Наказателния кодекс, с които се увеличават минималните и максималните наказания за хора, измъчващи животни, както и за фирми, които извличат печалба от подобен бизнес.
Повод за тези промени станаха разкритията за 26-годишната Габриела от Перник и 35-годишния Красимир, които в продължение на месеци са измъчвали и убивали гръбначни животни с цел лична облага, заснемали са издевателствата и са ги продавали на клиенти в чужбина.
Този случай предизвика широк обществен отзвук и протести в Перник и други градове. Срещу двамата са повдигнати три обвинения. Тъй като настоящите наказания за убийство на гръбначни животни са относително леки, хората настояха за по-строги мерки, защото не искат този вид садизъм да остава без последствия. Мнозина изразиха мнение, че човек, способен на подобни действия към животни, може да прояви агресия и срещу хора.
В резултат се проведоха четири протеста, събрана беше петиция с хиляди подписи за кратко време, а неправителствени организации и експерти внесоха над 70 предложения, обединени в повече от 140 страници документи.
Министърът на правосъдието Георги Георгиев обяви на брифинг, че Министерският съвет е приел пакет от промени в Наказателния кодекс.
С новия законопроект лица, които измъчват животни, особено ако заснемат насилието и го разпространяват онлайн, действат в група, с користна цел, по поръчка или са рецидивисти, ще бъдат наказвани с от 3 до 10 години затвор и глоби между 5 000 и 20 000 лева. При особено тежки случаи, наказанието ще бъде до 12 години затвор и глоба до 30 000 лева.
Максималният срок за основното престъпление също се увеличава – от 4 се повишава на 5 години затвор.
Ако извършителят е ветеринарен лекар или друго лице, което професионално се грижи за животни, може да му бъде наложена забрана да упражнява тази дейност.
Законопроектът предвижда и използване на специални разузнавателни средства, за да се улесни полицията в разкриването и доказването на тези престъпления.
При участие на фирма в подобна схема, тя също ще носи имуществена отговорност.
Основната цел на закона е категоричен отговор срещу “садизма като бизнес” и по-добра защита на животните.
„Тези промени ще дадат възможност и на Прокуратурата, и на МВР своевременно да противодействат и да разкриват тези престъпления, които се извършват изцяло в дигитална среда. На второ място – затягане на режима за санкциите. Както пояснихме, това не е механично увеличаване на наказанията, а увеличаване на наказанията и синхронизирането им по такъв начин с установяването на по-висок минимален праг в някои от случаите и по-висок максимален, така че съдиите за всеки конкретен случай да могат да отчетат точно ясно и обществената опасност.“, каза министърът, предава БНР.
Освен това, наказателна отговорност вече ще носят не само физическите извършители, но и фирмите, които извличат печалба от подобни престъпления. „Чрез налагането санкции на тях, за да може да има, освен наказателната репресия спрямо извършителите, и ефективен механизъм за противодействие спрямо финансовите облаги, които има в тези случаи“, коментира министърът.
Министърът изрази надежда, че парламентът ще приеме тези промени, които ще запълнят съществуващи пропуски в Наказателния кодекс:
„Тези предложения сме изготвили след преглед на европейско, световно законодателство. И отново благодаря и на колегите от МВР, Прокуратура, съдилищата, на всички български магистрати, на всички адвокати и защитници на правата на животните. Така се върши качествена промяна, която ще има дълготраен ефект и надяваме се и превантивен такъв, когато законопроектът бъде приет в Народното събрание“, коментира Георги Георгиев.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, одобрен от Министерския съвет, предвижда по-високи санкции за изтезания на животни и въвежда нови, по-тежки наказуеми състави – когато престъпленията са заснети с цел разпространение или са извършени от група лица. При користна цел, организирана престъпност или рецидив, наказанието ще бъде лишаване от свобода от три до десет години и глоба от 5 000 до 20 000 лева, а при особено тежки случаи – от три до дванадесет години затвор и глоба между 10 000 и 30 000 лева. Това е наказателноправният отговор на „садизма като бизнес“.
Според действащия закон от 2011 г., изтезание на животно е налице при проявена жестокост към гръбначно животно, довела до незаконна смърт, тежко или трайно увреждане (чл. 325б НК). През 2023 г. санкциите за такива деяния вече бяха завишени.
Освен новите състави, проектозаконът предлага и по-висок максимален срок на лишаване от свобода по основния състав – от четири на пет години. Въвежда се възможност за наказание „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“, ако нарушителят е ветеринарен лекар или се занимава професионално с животни.
За по-ефективно разследване и доказване на подобни престъпления се предлагат промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за специалните разузнавателни средства, които позволяват на разследващите да използват специални разузнавателни средства.
Тъй като престъпният бизнес с животни често включва и юридически лица, извършването на престъпление по чл. 325а и чл. 325б от НК ще бъде основание за налагане на имуществена отговорност по Закона за административните нарушения и наказания.
Тези промени са още една крачка към по-ефективна защита на животните и засилване на наказателната политика срещу подобни престъпления. Ясно е, че общественият натиск и активността на гражданите доведоха до конкретни действия от страна на властите.
В крайна сметка, можем да кажем, че законодателните промени отразяват обществената ангажираност по темата и стремежа за по-строга превенция на подобни престъпления.
0 Comments