„За съжаление, няма новини около 13-годишния Николай Илиев от село Конаре, затова напоследък не съобщаваме нищо“, каза пред „24 часа“ Кънчо Папазов, кмет на община Гурково, където се намира селото.
Николай, който има синдром на Даун, изчезна на 17 декември миналата година, около 13 часа, докато бил в двора на дома си в покрайнините на Конаре. Майка му го вижда за последно тогава, след което следите му се губят.
„Продължаваме да го издирваме, макар вече не в такъв широк мащаб, както в началото“, казва директорът на ОД на МВР в Стара Загора старши комисар Красимир Христов.
В един момент той лично ръководи работата по издирването на място. Разследването обхваща всички възможни версии, но колко дълго МВР ще търси момчето на терен още не е ясно.
Всеки случай на безследно изчезнало дете в България е различен, като за последните две години подобна съдба са имали 31 деца. Николай също попада в този тежък списък.
Полицията допуска, че някой може да върне момчето в района, ако досега по някаква причина го е задържал. Това е най-добрата възможност, но, за съжаление, песимизмът надделява.
Жителите на Конаре предполагат различни сценарии: от инцидент в гората, при който тялото му може да е укрито в Стара планина, до възможността детето да е станало жертва на трафик и да се намира в чужбина, използвано за просия или дори като донор. Майка му Денка и вторият ѝ съпруг са преминали успешно проверка с детектор на лъжата и след продължителни разпити в полицията остават извън подозрение. Жената не успява да намери логично обяснение за случилото се със сина ѝ.
Тя споделя, че е похарчила значителни суми за врачки и екстрасенси, което още повече я объркало.
Едни твърдят, че Николай е жив, други, че е убит. По думите на майка му, той е много наивен и доверчив, лесно се заговаря с непознати и би могъл да бъде подмамен да влезе в чужда кола.
Биологичният баща на детето живее в друго село и, според полицията, няма отношение към случая.
Освен диагнозата си, Николай никога не е посещавал училище. Не е проявявал агресия, не е изчезвал друг път, и се е движил сам само до съседни къщи. Районът не му е познат, бил е кротък и не е създавал проблеми.
Семейството живее скромно в края на селото. Според съселяните, майката и вторият ѝ съпруг се грижат за Николай и по-малката му сестра според възможностите си. Бащата работи по различни къщи в селото, когато го повикат, а майката се грижи за децата у дома.
Тя все още не може да си представи, че Николай би оцелял сам някъде, облечен леко, по чехли и без храна, както е излязъл във фаталния вторник само до външната тоалетна.
Случаят остава загадка и за кмета на Конаре, Станчо Стефанов. Заради заболяването си, Ники трудно се придвижва, но все пак би могъл да измине определено разстояние. В деня на изчезването му обаче не е засечен на нито една видеокамера в района, което подсказва, че може да е тръгнал незабелязано само на север – към планината, където най-лесно би се изгубил.
Остава мистерия и съдбата на кучето от семейството – то изчезва заедно с Николай, но шест дни по-късно се връща само, със синджира на врата. Животното изглеждало добре гледано, било с чиста козина, не е изглеждало недохранено.
След това, макар все още изплашено, кучето повежда майката към близкия язовир, а после се прибира към къщата. За децата със синдром на Даун е характерно, че често са привлечени от водата. Водолази обаче два пъти претърсиха язовира, но не откриха нищо. Проверката обхвана и язовир „Жребчево“, намиращ се недалеч от Конаре.
Още в първата вечер, когато става ясно, че момчето липсва, мнозина се включват в издирването. В началните дни до 150 души – полицаи, жандармеристи, пожарникари, горски служители и доброволци – са на терен едновременно.
Първо селото е претърсено из основи, къща по къща, включително изоставените.
Претърсват дворове, кладенци и заслони в близката планина. По-късно обхватът на издирването е разширен на 15 км около селото, но резултат няма.
В началото пристигат доброволци дори от Бургас и Плевен. Включват се и мъже с АТВ-та за обход на труднодостъпните места, но без успех.
Сред доброволците се появяват и познати лица като Веселин от Перник, открил преди 2 години изчезналия 12-годишен Сашко, и Динко от Ямбол.
Държавата използва всички ресурси – водолази, жандармеристи с обучени кучета, термокамери, дронове и дори хеликоптер. Въпреки това, резултати липсват и с времето броят на издирвачите намалява.
Днес се смята, че големият брой хора в първите дни може да е затруднил издирването, тъй като са могли да бъдат заличени „горещите следи“. Кметът Станчо Стефанов разказва за случай, при който полицейско куче хваща следа и тръгва на север, но след стотина метра спира до група доброволци – и там всичко приключва.
Образувано е досъдебно производство, което не е прекратено и може да бъде възобновено при всеки нов сигнал или следа за Николай.
В Конаре надеждата за позитивен изход все още не е напълно угаснала, но с всеки изминал ден оптимизмът намалява. В знак на подкрепа към семейството не са били празнувани Коледа и Нова година, както обикновено.
Пропусната е и традицията коледари да обикалят къщите и да наричат за здраве и късмет. Животът обаче продължава, и сега селото се готви за фестивала на самардалата, който ще се проведе на 29 март – най-известната местна подправка.
Този случай е още едно доказателство колко сложни и неочаквани могат да бъдат подобни изчезвания. Въпреки усилията на цялата общност, отговорите продължават да липсват.
0 Comments