Градът е създаден през 4000 г. пр. Хр. и е вторият по големина в България. В него живеят 379 882 души.
Според изданието Пловдив е важен икономически, културен, просветен и транспортен център за страната ни, където могат да се видят множество антични забележителности, включително римския амфитеатър и турските бани.
Челното място в класацията е за Йерихон, който се намира в Палестина. Той е основан през 9000 г. пр.Хр. и е най-старият продължително населен град.
В древността е бил обграден от каменна стена и в него са живели между 1000 и 1500 жители. Градът се намира близо до река Йордан на Западния бряг и в момента населението му е около 20 000 души.
Второто място е отредено за Библос, създаден през 5000 г. пр.Хр. в Ливан. Градът е основан от финикийците, а гърците, които изнасяли оттам папирус, му дали името „Библос“. От там идва и наименованието на Библията.
Главни туристически атракции са финикийските храмове, дворецът Библос и църквата „Свети Йоан Кръстител“. След него в класацията се нарежда най-населеният сирийски град Алепо, който е основан през 4300 г. пр.Хр. В него живеят 4,4 млн. души. Алепо си поделя третото място с Дамаск създаден през 4300 г. пр.Хр.
След него е иранският Суза, създаден през 4200 г. пр.Хр. Той е бил главен град на Еламската империя, преди да бъде завладян от асирийците. Намира се на 250 км източно от река Тигър в днешната югозападна част на Иран.
На шесто място според „Дейли телеграф“ се нареждат Фаюм в Египет и Сидон в Ливан.
Последното 20-о място в подреждането е отредено за индийския Варанаси, основан през 1000 г. пр.Хр. Той е разположен на западния бряг на река Ганг и е важен център както за хиндуистите, така и за будистите.
Пловдив – древен и вечен, град на над 7 000 години. Във времето градът на седемте тепета е променил визията си многократно. Бил е столица, претърпял е земетресения, преживял е войни.
Преди 130 години, когато градът отстъпва на София правото да бъде столица, губи възможността да бъде центърът на икономическите и политическите процеси в страната, но печели привилегията да не нараства изкуствено и да се усеща атмосферата на типичния пловдивски айляк. TrafficNews.bg събра няколко фотоса с помощта на Ретро Пловдивъ, които показват промяната на Пловдив през последния век.
Международният панаир в Пловдив е главният изложбен център на България. Началото е поставено през август 1892 г., когато се открива Първото българско земеделско-промишлено изложение. Целта му е да стимулира прохождащата българска индустрия и селско стопанство, да създаде международни контакти на българските производители, да покаже на населението към какво трябва да се стреми. Снимката е от 1960 година.
Пловдив е създаден през 4000 г. пр. Хр. и е вторият по големина в България. В него живеят 379 882 души. Той съществува без прекъсване от II хилядолетие пр.н.е., но наименованието му до средата на IV век пр.н.е. не е изяснено. Според някои автори това име е Евмолпия, алтернативно име, споменато от Амиан Марцелин през IV век.
През 342 година пр.н.е. градът е завладян от Филип II Македонски, който го укрепва с крепостни стени и в по-късните източници той носи неговото име – Филипополис. През следващите столетия градът е наричан на различни езици с варианти на това име. В античността се използва неговата тракийска форма Пулпудева или Пулпудава.
След мащабните строежи на Флавиевата династия в града за известно време той е наричан Флавия Филипополис. В старобългарски източници се използват вариантите Пъпълдин, Пълдин и Плъдин, от които произлиза съвременното име Пловдив. От гръцката форма Филипополис произлиза и турското име на града – Филибе.
В отделни периоди са използвани и други наименования на града, които остават нетрайни. Някои древногръцки автори го наричат Понерополис (буквално „град на крадците/измамниците“), пеойративно название, вероятно насочено към владеещите града македонци. През Римската епоха се използва и името Тримонциум („Трихълмие“ – заради трите хълма, на които е разположен градът през Античността).
Източник: glas
0 Comments