Има хора, които носят толкова добрина и лъчезарност в себе си, че се превръщат в център на една малка Вселена. В такива случаи, колкото и да е труден животът, само споменът за тях те кара да вървиш напред с оптимизъм. Дори и да не ги срещаш често, те са като светлинка, за това че доброто винаги побеждава.
Точно от тази порода е семейството на Снежана и Светомир Близнакови. Преди повече от десетилетка те станаха много популярни в медиите. С това че бяха едни от първите, които започнаха да правят от млякото на своето стадо сирене. Хората се записваха, за да си купят от него в кутии от по няколко килограма. Стопанката Снежана ги увещаваше да не бързат, за да може хубаво да узрее. Но те станаха симпатични още повече с романтичната си житейска история. Срещнахме се с тях отново в Луковит на празника на млякото и сирената в първата десетдневка на месец септември. Фестивал, който беше събрал все такива интересни хора, които подхождат към живота необичайно.
Нечовешки вкусно
Огромните буци с лъскаво и здраво овче сирене са визитната картичка на семейството фермери. И няма как да не си върнеш спомена за семейството им, щом видиш грейналата усмивка на Снежана, вече с побеляла коса, но все така очарователна. Още в ранния следобед от първия ден на фестивала в Луковит, сиренето им почти беше свършило. То наистина мирише на овче мляко, и е плътно и истинско. Преди няколко години, кинозвезда след като го опита, възкликна: „Какво е това нечовешки вкусно сирене”. Неговата е рецепта е проста. Овче мляко, мая, процедурата по направа на домашно сирене, зреене минимум 60 дни и толкоз, разказва Снежана, която е майсторката.
Испания
Тя едва ли е допускала, преди години, когато напускат със съпруга си Мадрид, че ще прави сирене. И с него ще се храни семейството им в България и ще издържат син студент по медицина. Когато казах на Снежа, че смятам да се отдам на животновъдството, тя не беше особено възхитена. Това разказва с мощен смях съпругът й Светомир Близнаков. Той взема такова решение, след като дълги години двамата работят в Гърция и Испания. През това време бабите и дядовците гледат малкият им син. Просто вече исках всички да седнем и да пием кафе на балкона на нашата къща в Радомирци. Да сме заедно цялото семейство, връща се в спомените мъжът.
От съседите
Така зарязват Мадрид, където работят. Прибират се в Радомирци, Плевенско. Нищо не разбирах от животни, нито от овце , нито от крави. Докато бяхме със Снежа в Испания се срещахме с фермери от техните малки фермички. Тези хора ме съветваха да се захвана със земеделие или животновъдство, защото ни предстоеше да влезем точно тогава в ЕС. Ще получавате субсидии и държавата ще ви помогне, ако го направите, казваха ми испанците, разказва Светомир. И понеже нямаме собствена земя, реших да завъдя овце. Първите купил от съседа.
Яки и здрави
Те обаче били доста стари, без зъби. Въпреки това си имали агънца. После когато съселяните му разбрали, че ще завъжда стадо, му предложили и те. Така лека полека от тамазлъка, това са агнетата, които се раждат от майките, стадото стига днес до 350 броя овце. Те са изцяло от местната и защитена порода Черноглава плевенска овца. Създадена още през 19 век. Овца яка, издръжлива с хубаво мляко, описва с любов породата Светомир. Тя може да издържи и на ниските температури в Плевенския край през зимата и на нетърпимите жеги през лятото там.
Вълци и чакали
Така Светомир и неговото стадо са едни от първите членове на сдружението на породата Черноглава плевенска овца. Той получава субсидии на глава и за това, че породата е от изчезващите видове. Ако не са тези пари, ще се самоизядем, каза той. Отглежда стадото изцяло пасищно. Със собствените си ръце и сина си построяват голям обор над селото. Сами си влачат материалите, сами си строят. Помещението е осветено и защитено с ограда. Това е предпазната мярка срещу глутниците от вълци и чакали, които обикалят в хълмовете около селото през зимата.
Може би, защото е осветено не са посягали, предполага стопанинът. Досега никой от съселяните му не е правил опит и за кражба, споделя с благодарност той. Светомир предава голяма част от издоеното мляко на мандра. И понеже е по-голям животновъд, минава и изкупува овчето мляко на съселяните си, които добиват до 20 л овче мляко на ден. Иначе големите камиони на мандрите няма да искат да отидат да им го вземат, защото е малко количество и трябва обикалят, обясни той. Просто им правя услуга на хората, като им давам с пет ст. по-малко на литър от това, което ми плащат на мен. Другото мляко го правят на сирене. През лятото и на овче кисело мляко, което е изключително търсено. За козе мляко се плаща по 0,60 лв. за литър, 1,35 лв е овчето мляко.
Не смогват с поръчките
Хората вече усетиха вкуса на истинското сирене, никой не обръщаше внимание на домашното сирене преди. В магазините е отвратително сиренето. Сигурен съм, че едва 20% е млякото в него. Като слушам колко е токсично, и че се наслагва в червата, и не може да се разтвори в организма, се чудя тези хора не ги ли е страх от Бога, казва Светомир. Ние сме от първите, които правим сирене, веднага щом разрешиха на фермерите да преработват млякото си. Хората научиха и започнаха да си поръчват. Но нямаме големи количества. Продаваме от дома и на пазара в Луковит. Там клиентите ни чакат на пазара. Понякога купуваме като не ни стига нашето мляко и от това на по-малките стопанства. Иначе не можем да смогнем с поръчките. Продаваме го за 10 лв. килограма. Овчето кисело мляко го подквасваме само с пробиотик на Бор чвор. Само от него става. Преди подквасвахме с Боженци, вече не става. Но край нас има една пещера. Там ще подквасваме вече. Казват, че от самата вода млякото се заквасва, споделя Светомир.
Само трева
Светомир Близнаков храни животните си изцяло пасищно. През зимата им дава сено и царевица, защото овцете по-лесно я усвояват от житото. Изцяло си купува фуража от местни земеделци. Не мога да си позволя да отглеждам сам фуража си. Първо, защото вече всичко е механизирано, и дори да имам малко земя, трябва да плащам за техника. Така ще ми излезе много скъпо. Освен това, нямам собствена земя, разказа той.
Източник: Монитор
0 Comments