“Сега вече можеме да седнеме да видиме какво правиме.”
“Заслугата не е само моя, а на целият екип.”
Напоследък ми прави впечатление, че все повече хора започнаха да МЕкат. Началото постави първият човек в държавата. Не знам на какво се дължи тази особеност на изговора му, то си е негова работа. От това не ми става по-малко симпатичен. Но другите защо го правят?
Няма да започвам разсъжденията си със спрежението на глаголите в българския език. Това е материя сложна и за повечето хора непонятна. А не е и нужно да се обяснява. Всеки човек на този свят има вродено чувство за правилност и неправилност в изговора на родния си език.
Тук се сещам за онзи епизод от книгата „Автобиография” на Бранислав Нушич. Дали за домашно на детето да напише всички падежни форми на няколко думи и то не може да се оправи. Обикаля всички учени хора в селото да пита и накрая стига до попа.
Е па колико падежа ви учите? – пита го попът.
Седам – отговаря малкият.
Седам!? То е много! То е баш много!
Естествено, попът няма идея колко падежа има в родния му език, а сигурно и не знае какво е падеж. Но това не му пречи да изговаря правилно всички падежни форми в него.
А на нас какво ни пречи? Толкова ли сме загубили вроденото чувство към родния си език, та не забелязваме, че форми като видиМЕ, правиМЕ, учиМЕ, ходиМЕ са очевидно неправилни??? Разбира се, наставката -МЕ се появява във формите на тези глаголи за минало време – видяхМЕ, правихМЕ, учихМЕ, ходихМЕ … но това е друга работа. Нека не се разпростираме, защото може пак да опрем до спрежението на глаголите. А нашият читател не е длъжен да знае какво е спрежение, както попът не е длъжен да знае колко падежа има в неговия език. Затова седем му се виждат баш много…
Но както и да е. Да речеМЕ, че това са някакви форми на диалектен изговор. Защо обаче той става все по-масов? Защо хора, които досега не са мекали, започнаха да мекат ? Мека се по телевизията, мека се по радиото, сигурно би се мекало и по вестниците, но тук няма как да стане … Мекането от говоренето няма как да прерасне в мекане в писането. Пък и вестниците вече се четат основно от пенсионери, които са доста по-грамотни от младото поколение и биха се възмутили.
Та каква е рецептата? Ами като говорите, там, където може да се мине без -МЕ – просто не го казвайте. А къде може – това ще ви покаже вашето вродено чувство за правилност на родния ви език. Тъкмо ще си го упражнявате да не закърнее…
Още по-проста е историята с пълния член на съществителните в мъжки род. Там пък се ЪТ-ка на поразия. И особено от журналистите по телевизията. Не мога да разбера защо го правят. Може би си мислят, че така подчертават важността на думата?!?
“Росен Плевнелиев се срещна с президентЪТ Обама…”
“Заслугата за спечелването на изборите не е само моя, а на целиЯТ екип.”
Чувал съм, че имало села в Ямболско или Бургаско, където се ЪТ-ка всяка възможна дума. “На мостЪТ на кметЪТ синЪт го … -ли в еди-къде си-ЪТ.” – тъй говорели там. Може, макар че не ми се вярва.
Но с пълния член нещата стоят още по-лесно. Дори не е нужно да се обяснява, че той се слага само когато съществителното е подлог в изречението. Откъде ще ти знае попът какво е подлог? Пък и не му е работа … Ами пълният член просто НЕ СЕ ПРОИЗНАСЯ бе, хора ! Той само се пише! Така че – никога повече не казвайте –ЪТ и никога повече няма да сгрешите. От това по-просто – здраве му кажи!
Извинявам се, че ви занимавам с правоговор по никое време.
Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!
Източник: 24 часа
0 Comments