Един обикновен следобед отидох при дерматолога. Нямах сериозни проблеми, исках само да проверя един малък обрив по ръцете ми, който се появяваше от време на време. Бях записала час предварително, две седмици по-рано, но кабинетът беше препълнен, както обикновено се случва при търсените специалисти. Коридорът пред кабинета беше дълъг и светъл, стените бяха оцветени в успокояващи пастелни тонове. Въздухът носеше типичния мирис на дезинфектанти.
Очаквах да чакам поне час, тъй като изглеждаше, че половината град е решил да посети лекаря в същия ден. Опитвах се да се разсея, като четях обявите на информационното табло срещу мен, което предлагаше информация за нови процедури и здравни съвети.
Скоро вниманието ми привлече една жена, която също чакаше. Тя беше облечена в елегантен тъмносин костюм и носеше деликатен шал от фин плат. Косата ѝ беше оформена в леки вълни, подчертаващи нейната естествена красота. Лицето ѝ беше нежно гримирано, което я караше да изглежда изключително привлекателна.
След кратък обмен на усмивки, седнах до нея. Въпреки че не съм човек, който обикновено влиза в разговори с непознати, нещо в нея ме привлече. Разговорът ни бързо премина от общи приказки, към по-лични теми. Тя се представи като Мирослава, но предпочиташе да ѝ викат Мира. Разбрахме, че и двамата посещаваме този дерматолог поради сходни проблеми с кожата.
Мира сподели, че е вдовица и живее сама в голяма къща. Разговаряхме за стреса и неговото влияние върху здравето, както и за различните начини, по които тя се справя с него – физическа активност, балансирано хранене и медитация. Тя също така разказа, че не се е омъжвала отново след смъртта на мъжа си и че никога не е искала деца, въпреки че това често предизвиква критики от страна на другите.
Мира беше уверена, че е направила правилния избор, като е избрала да не има деца. Споделяше, че има много приятели, занимава се с различни хобита и често пътува. Разказа ми, че обича да се грижи за градината и че пише кратки есета. Тя вярва, че всеки трябва да живее според собствените си убеждения и избори, без да се поддава на налаганите от обществото очаквания.
Тази случайна среща ме накара да осъзная, че има много различни начини да живееш живота си и че не е нужно да следваш общоприетите норми за да бъдеш щастлив. Мира беше ярък пример за жена, която е избрала своя път и живее пълноценно, въпреки че не отговаря на традиционните представи за семейство и майчинство.
0 Comments