Съпругата на загиналия шофьор на линейка от Кочани разкрива неизвестни детайли за трагедията и последните мигове на съпруга си
Илчо Гочевски, шофьор на линейка, остана в паметта на всички като герой и символ на безстрашие след катастрофалния пожар в дискотека в Кочани, който отне живота на 59 души. Той беше сред първите, които се впуснаха в битката за спасяване на пострадалите, откарвайки ги спешно към болниците в Кочани, Щип и Скопие.
Но само два дни по-късно, след като даде всичко от себе си и понесе нечовешко напрежение, сърцето му не издържа. Анета Гочевска, съпругата му, сподели пред „Курир“ разтърсващи спомени за онзи съдбовен ден и за последните мигове с любимия си човек.
Как започва всичко
„Получихме първото повикване в 10:03 часа. Не знам дали другият шофьор тогава беше на работа. Илчо ми каза само, че дискотеката гори. Нямаше представа на какъв ужас ще стане свидетел“, разказва Анета. Той веднага потеглил с линейката и попаднал в истински ад. „Видя деца да бягат от горящата дискотека, обгорели, сами се качваха в линейката. После влезе вътре и откри мъртвите. Живи деца буквално падаха пред него. Той трябваше да ги вдигне и да ги прехвърли до микробуса“, казва тя със сълзи в очите.
Илчо успял да транспортира 32 души – някои от тях в болниците в Кочани, други в Щип и Скопие. „Цялата нощ не спря. Над час отне, докато дойде помощ от други градове – Делчево, Дерово и от цяла Македония. А Илчо беше първият, който влизаше и вдишваше дима и токсичните частици„, допълва Анета.
Искаш ли да го направя и малко по-емоционално натоварено?
Дните след трагедията
След две безкрайни и безсънни нощи, Илчо се прибрал у дома, напълно изтощен, надявайки се най-накрая да намери малко покой. „Той не се прибра тази сутрин, макар че трябваше. Остана да работи още един ден и се срещна с приятели. Спомена ми, че ще пие с тях. Когато пристигнаха екипи от цяла Македония и нещата се организираха по-добре, той си тръгна за кратко от болницата. Планът му беше вечерта да се върне и да продължи да помага на всички„, споделя съпругата му.
Искаш ли и за следващите части да продължа в същия стил?
Същата вечер Илчо се прибрал у дома. „Каза ми, че иска да си легне и да си почине, защото вече две нощи не е спал. Поседя за кратко с приятел вкъщи и си легна. Спомена, че му е било направено интравенозно вливане в болницата и че е свалил пластира. Помоли приятеля си да си тръгне, за да може да поспи„, споделя Анета.
Последните мигове
„Усещаше, че нещо не е наред, но вливането му даде временно облекчение. Сигурно е имал високо кръвно, висока захар и адреналин в кръвта – работеше под напрежение. Когато тялото му се е отпуснало, вероятно е получил инсулт или е спукал кръвен съсирек и така е починал. Легна с мисълта да се върне в болницата по-късно, но така и не се събуди“, разказва Анета през сълзи.
Когато влязла в стаята му, го намерила безжизнен. „Гледах един филм и отидох при него. Видях, че е пребледнял, кожата му беше жълтеникава. Опитах се да го събудя, казах „Иле“ и го разтърсих, но той не реагира. Лежеше странно, сякаш дори не му беше удобно. Паднах на колене до него и с усилие успях да стигна до телефона. Обадих се на линейка и веднага дойдоха. Лекарят и сестрата, които го познаваха, припаднаха, когато видяха, че е починал„, споделя тя.
Героят от Делчево
Илчо Гочевски беше едва на 41 години, в разцвета на силите си, с близо 18 години опит в спешната помощ. „Няма нещо, което да не е виждал – от новородени до възрастни хора, от най-тежките инциденти до масови катастрофи. Но това, което преживя в онази нощ, беше неописуемо – тълпа от деца, паника, ужас. Ако бяхте видели какво е било там, щяхте да получите инфаркт, казва Анета.
Той беше истински герой. В разгара на трагедията в Кочани, Илчо направи 11 курса до Скопие и обратно, прекара 32 часа без почивка, спасявайки животи. Помагаше дори за намирането и разпознаването на загиналите.
Паметта за един истински герой
„Някой каза, че е закарал мъртвите при ангелите и е тръгнал с тях. Стана известен и наричан герой, но не трябваше да бъде така – той трябваше да е жив, не да говорим за него в минало време. Моят Илчо си отиде и ни остави сами – мен и нашето дете„, казва Анета, борейки се с болката.
Илчо Гочевски беше изпратен на 19 март, оставяйки след себе си спомена за човек, който отдаде живота си, за да спаси другите. Сега съпругата и синът му продължават напред, носейки в сърцата си образа на мъжа и бащата, който даде всичко за да спаси чужди деца.
Ако искаш мога да го направя и още по-драматично, кажи ми само стила как го предпочиташ – по-новинарски или по-емоционален?
0 Comments