„За съжаление все още няма нови следи около изчезването на 13-годишния Николай Илиев от село Конаре,“ съобщи за „24 часа“ кметът на община Гурково Кънчо Папазов, под чиято юрисдикция попада селото.
Николай, който е с Даун синдром, изчезва на 17 декември миналата година, около 13 часа, от двора на семейната им къща в покрайнините на Конаре. Последно е видян от майка си, преди да изчезне безследно.
„Продължаваме издирването, макар и с по-ограничен ресурс, отколкото в самото начало“, обяснява старши комисар Красимир Христов, директор на ОД на МВР в Стара Загора. Той лично оглавяваше операциите в първите дни след изчезването. Разследващите не са изключили нито една версия, но кога и дали издирването на терен ще продължи, остава неясно.
Случаят с Николай е част от мрачната статистика на 31 деца, изчезнали в България за последните две години.
Полицията не изключва вариант момчето да бъде открито случайно от патрули, ако бъде изоставено от евентуалните си похитители. За съжаление, по-скоро надделява песимизмът, че момчето може вече да не е сред живите.
Съселяните на Николай се опасяват както от злополука в планината, така и от по-страшни сценарии – като трафик на хора или дори принудително изнасяне зад граница с цел просия или органи.
Майката на Николай – Денка, и вторият ѝ съпруг успешно преминават проверка с детектор на лъжата, а полицията засега не ги подозира. Жената обаче е съсипана и признава, че е потърсила помощ дори от врачки и екстрасенси, които само я объркали допълнително. Едни ѝ казвали, че Ники е жив, други – че е мъртъв. По думите ѝ, Николай е бил доверчиво и наивно дете, което лесно би тръгнало с непознат.
Биологичният му баща живее в друго село и няма връзка със случая, категорични са от полицията.
Момчето освен че страда от синдрома на Даун, никога не е посещавало училище. Близките му го описват като тих и неконфликтен, който рядко се е отдалечавал извън съседните дворове и не познава района около селото.
Семейството живее скромно и в бедност в края на Конаре. Според местните хора майката и вторият ѝ съпруг се грижат според възможностите си за Николай и по-малката му сестра. Бащата работи на повикване в селото, а майката се занимава с децата.
Денка не може да си представи как синът ѝ може да оцелее сам, облечен леко, по чехли и без храна, след като е излязъл само до външната тоалетна в онзи злощастен вторник.
Кметът на Конаре, Станчо Стефанов, признава, че случаят остава пълна мистерия. Въпреки че Николай е имал затруднения с придвижването, е могъл да измине известно разстояние. Камерите наоколо не са го засекли никъде, което навежда на мисълта, че е тръгнал незабелязано към планината, където лесно може да се изгуби.
Допълнителна загадка е и поведението на кучето на семейството – изчезва заедно с момчето, но след 6 дни се връща в селото, добре гледано и с чиста козина, само със синджира си. После завежда майката до близкия язовир, но водолазите не намират следа от Николай, нито там, нито в по-далечния язовир „Жребчево“.
От първата вечер на изчезването десетки доброволци, полицаи и жандармеристи се включват в акцията. Първо претърсват всяка къща и изоставен имот в Конаре, после разширяват периметъра до 15 километра в радиус от селото – без резултат.
Сред доброволците са и познати лица като Веселин от Перник, който преди години помогна за откриването на Сашко, и Динко от Ямбол.
Държавата включи водолази, дронове, следови кучета, термокамери и дори хеликоптер, но пак без успех. Според някои, прекалено многото хора в първите дни може да са заличили следите.
Кметът разказва и за случай, в който следово куче тръгнало на север, но спряло до група доброволци и изгубило дирята.
Досъдебното производство продължава, готово да бъде активирано при най-малката следа.
Въпреки че надеждата бавно угасва, хората в Конаре още вярват в чудо. В знак на съпричастност към семейството не отпразнуваха Коледа и Нова година както обикновено. Не допуснаха и коледари в домовете си.
Но животът продължава и сега селото се готви за традиционния си фестивал на самардалата на 29 март – местната им гордост.
0 Comments