Любо Киров: „Бог ме спаси, за да продължа да помагам!“
Любо Киров, по-известен като Любо от група „ТЕ“, е не само певец и автор на много от най-обичаните хитове в българската поп музика, но и човек с огромно сърце. Роден на 27 октомври 1972 г. в Плевен, той завладява публиката с неповторимия си глас, харизма и пълна отдаденост на сцената.
Големият пробив в кариерата му идва като вокалист на група „ТЕ“, но по-късно избира самостоятелен музикален път и създава едни от най-красивите си песни. Въпреки това, музикалните формации му подхождат, затова става част от супергрупата „Легендите“, с която пълни зали и стадиони в България и чужбина.
„Оцелях по чудо след тежка катастрофа!“
Преди няколко години Любо Киров претърпява ужасяващ инцидент – колата му поднася в локва на магистрала „Тракия“ при Стара Загора и се удря многократно в мантинелата. По чудо той не пострадва, дори успява да стигне до Бургас, където има концерт.
„Вярвам, че Господ спаси живота ми в този момент!“ казва той. За Любо това не е случайност – той посвещава огромна част от времето си на благотворителни каузи и събира средства за лечението на болни български деца в чужбина.
„Да направиш добро не изисква много усилия, просто трябва да си съпричастен!“
„Помагам, защото мога! Ако имаш възможност да направиш нещо за другите, трябва да го направиш! Човек трябва да постъпва с другите така, както би искал да постъпят с него!“
„Държавата къде е? В повечето случаи – просто я няма!“ продължава той. „Непрекъснато слушаме колко сме бедна нация, как възрастните хора умират без лекарства, а младите бягат в чужбина. Виждам го с очите си – клошарите вече не са в центъра, но живеят около кофите в крайните квартали. И никой не ги вижда!“
Любо е изключително емоционален, когато говори за здравната система в България. „Има деца, които биха могли да бъдат излекувани, но вместо това им казват, че лечението им е „експериментално“ и не се финансира. В същото време държавата умишлено чака хората сами да съберат пари помежду си, за да се спасят! Това нормално ли е?“
„Тези деца са обречени без лечение!“
„Особено тежка е ситуацията с децата с церебрална парализа – рехабилитацията е най-важното за тях, но без нея са загубени. А по света ги лекуват със стволови клетки и постигат резултати. Тук им казват, че това е експеримент. Докога?“
Любо е участвал в безброй дарителски кампании за деца с тежки заболявания. „Цяла България се обединява, когато някое дете е болно и се нуждае от помощ. Това показва, че хората имат сърца, но държавата – не! Всичко е в задънена улица. Само крайни оптимисти вярват, че нещо ще се оправи. Аз не съм един от тях…“
„Безразличието и бездуховността ме убиват!“
„Най-много ме боли от безразличието, завистта, глупостта. От това, че държавниците ни не виждат по-далеч от носа си. Но все още имам надежда за младите – че ще имат бъдеще тук, а не в чужбина.“
„Най-трудният момент в живота ми беше загубата на баща ми.“
„Цялото ми семейство преживя огромен шок, когато баща ми почина внезапно. Отговорността падна изцяло върху мен, но никога не съм се оплаквал. Заедно преминахме през трудностите, защото сме изключително сплотени. Майка ми и сестра ми са моята най-голяма морална опора.“
Трудности е имало и по-късно. „Когато счупих крака си, се почувствах напълно безпомощен. Не можех да мръдна, трябваше да отменя участия и концерти. Прекарах месеци в Плевен при майка ми. Но тогава се случи и нещо прекрасно – роди се племенницата ми!“
„Живея втори живот след тежък перитонит!“
Любо е минал и през най-голямото изпитание за здравето си – тежка операция след спукан апандисит и перитонит. „Всички вътрешни органи бяха възпалени, можех да не оцелея. В реанимацията се молех на Господ да ми даде сила. Дори говорех с някого, но когато попитах сестрата, тя каза, че в реанимацията няма такъв човек. Тогава разбрах, че съм бил между живота и смъртта!“
„Не ме е страх от смъртта, но знам, че има нещо след нея!“
„Всеки трябва да остави нещо след себе си, да предаде знанието си на другите. Вярвам, че след смъртта животът продължава, и това ме радва.“
„Господ ме спаси неведнъж!“
„Катастрофата на магистрала „Тракия“ беше само един от моментите, в които Господ ми помогна. Друг път, когато пътувахме с майка ми, не успях да взема завой, колата се преобърна… Имахме секунда, в която просто се погледнахме, и си помислих: „Това беше.“ Но в последния миг колата падна на гумите си, като в памук. По чудо оцеляхме. Господ ни спаси.“
„Имаме добри лекари, но здравната система ги убива.“
„В България има страхотни специалисти, но липсват условия. Едно от най-ужасяващите неща са пациентите в будна кома. Те не са стотици, но държавата напълно ги забравя. След като ги изпишат, няма кой да се грижи за тях! Защо няма отделна клинична пътека? Обществото знае ли в какво състояние са тези хора?!“
Любо Киров е не просто успешен музикант, а гласът на хиляди хора, които имат нужда от помощ и подкрепа. Той вярва, че доброто трябва да се предава – и не спира да го прави!
0 Comments