Правилата за готвене от учителя Петър Дънов

Според учителя Петър Дънов правилното готвене е част от духовното ни равновесие. Неслучайно един от неговите съвети е: „Готвиш ли, пей! Бъди радостен, за да се радват и тези, които ще го ядат.“

Разбира се, всеки един от нас трябва да избере подходящата за себе си храна, за да се чувства добре и да получи най-добрите резултати.

Днес подбрахме за вас някои от златните правила от учителя Петър Дънов за здравословно хранене: 

► Винаги слагай продуктите в кипяща вода. Всички ястия да се варят на умерен огън, никога да не стоят на огъня след като се сварят. Морковът е най-труден за варене (около 1/2 час). Изобщо, едно вегетарианско ядене, освен сухия боб, не трябва да ври повече от 20-30 минути. Продуктите се приготвят, когато водата започва да ври.

Нито зеленчуците, нито другите продукти трябва да се държат във вода. Избели лука, изплакни го и веднага го нарежи, след това морковите и другите. Не дръж никога обелени и нарязани продукти.Повечето витамини не издържат на светлина, други на топлина и т. н. Спанакът не трябва да се държи нито минута във вода.

Измий го в топла вода, в две три води и го постави да ври. Ако прибавиш нещо друго към спанака, сложи го 5-6 минути преди сваляне от огъня. Никога не слагай сода в боба или в кое и да е друго ядене или сладкиши. Много от витамините се разлагат и унищожават.

► Доматеното пюре или доматите са предпазно средство против унищожаване на всякакви витамини. Обикновено 30 на сто се губят при готвенето.

► Не трябва да се отваря капакът, докато яденето ври. Сложи и последния продукт, виж часовника и отдръпни яденето на определеното време. Ако е на котлон, сметни, че ще се свари 10 минути след изключването на котлона, но не го оставяй да изстине на котлона. Приготви яденето така, че да е готово в момента, когато седнеш да ядеш.

Яденето не бива да се затопля втори път, защото се губят витамините. Добре е да се готви само за обед или само за вечеря. Добре е при всяко ядене да има нещо сурово за салата, защото там витамините се запазват.

Не дръж продуктите на светло и влажно. Копривата се запазва в затворена тенджера, също и спанакът, лукът, джодженът, магданозът и пр. Предпочитай пресните продукти. Когато се яде топло ядене, химическите процеси в стомаха се улесняват. Не се препоръчват изстинали храни. Не се позволява да се ядат и горещи храни – развалят се зъбите и стомаха. Силно калорични храни са всички видове ядки. Нямаш ли време да се нахраниш, нахрани се с 10 ореха и хляб, бадеми, фъстъци.

► Ябълките създават добрата обхода в човека. Те внасят мекота, възпитават чувствата. Крушите са за ума. Черешите – внасят жизнерадост, повишават чувството на надежда, внасят веселие, действат на сърцето и кръвта. Ягодите и малините – пречистват кръвта и укрепват нервната система. Препоръчват се при неврастения и ревматични смущения. Докато трае сезона, можеш да си направиш режим – до обед на три пъти да изяждаш един килограм – значи на три пъти по 300 грама, като спазваш интервал от един час между всяко ядене. С пречистването на кръвта се повишава и самочувствието на човека. Дините – внасят бодрост и добро разположение на духа. Сутрин да се изяжда по един килограм диня. Те пречистват бъбреците и жлъчката и са великолепни бани за всеки организъм. През целия сезон приемай диня преди закуска – половин или един час, в зависимост от стомаха. Най-добре е да се изчака един час, за да могат да преминат през червата. Не е добре да се ядат непосредствено преди ядене.

Мазнините се употребяват при всяко ядене. За възрастни от 40 до 60 грама растително масло. Вегетарианецът не трябва да се лишава и от прясно краве масло. Витамин А се намира в маслото и яйцата, но да не се злоупотребява – да се употребяват умерено. Маслото да е прясно, да се държи на сухо (не във вода) и на тъмно. Възрастните да вземат 400-500 грама месечно масло. За деца и юноши в повече. Липсата на масло се отразява зле на зрението.

► Щом зеленчуците могат да се ядат сурови, предпочитай ги в този им вид. От много плодове и зеленчуци могат да се приготвят сокове. Суровоядството има привърженици. Но да не се прибягва до такива крайности. Суровоядството огрубява човека. По хранителност морковът, целината и други са по-хранителни сварени. Ако е въпрос за режим, лечебен или обновителен, от същите корени по-добре е да се пият соковете им.

► Лукът се употребява при готвене на всякакви храни. Да не се пържи, а да се пуска на едри парчета или на цели глави във вряща вода. Ножът по-малко да влиза в продуктите. Лукът да се обели с ръка и да се чука с дървено чукче. Същото и с чесъна. При граха също да се избягва ножа. Много вкусни стават всички храни с малко вода, като кипне да се сложат продуктите и да не се отваря много. Суровият лук е полезен и против ракови заболявания. Картофите си запазват хранителността най-добре варени, като се ядат още топли. Да не се държат във вода. Картофената яхния да не ври повече от 15-20 минути. Добре е възрастните да ядат един ден само картофи, без белтъчини и сол, а децата – с белтъчини – сирене, кашкавал, масло, мляко и пр.

► Чесънът е необходим за здравето на организма. Той дезинфекцира, действа срещу склерозата и високото кръвно налягане. Той е магическо средство и служи като предпазител от болести и зарази.

► Бобът е също много употребявана храна. Бобът и яйцата заместват при вегетарианеца онези белтъчини, които другите приемат чрез месото. Поне веднъж в седмицата да се яде боб – в събота. Бобът е храна на Шестата раса. Днешният човек не може да се ползва от всичките елементи, които той съдържа.

От него става отлично пюре или супа като се слагат малки, препържени залъчета хляб. Да се вари с коренчета – моркови, пащърнак, целина, магданоз, лук, а някои слагат и спанак, но в никакъв случай да не се слага сода. Първата вода, която подлежи на изхвърляне, може де се употребява от болни с бъбречни смущения. За тях тя е лечебна. Бобът да се употребява най-много два пъти седмично. Добре е да му се поставят сушени червени чушки, които са богати на витамини.

За предпочитане е на боба да не се слага мазнина, той съдържа в себе си такава. Най-добре се вари боб в гърне на слаб огън, като се задушава – капакът се облепя в краищата с тесто и не се отваря докато се свари.

► Жълтъкът на яйцата е необходим. В него има витамин В1. Най-малко три сварени яйца са необходими за един възрастен човек през седмицата. Младежите и изтощените организми трябва да употребяват повече. Ако бъбреците не са в ред, не се лишавай поне от жълтъка. Ако яйцата се поставят във вряща вода, да се варят две минути.

► Лещата е също много калорична – равнява се на един килограм месо. Един път през седмицата да се вари леща и тя да се готви без мазнина, с всички видове коренчета, а на края да се прибави чесън и чубрица. Лещата усилва зрението.

► Грахът се вари също като боба. Може и да се пасира и да се залее с масло. Не търпи други подправки освен черен пипер.

► Прясното зеле – добре да се сварява. Слага се 1-2 лъжици вода и като се задуши 15-20 минути, е готово. Подкиселява се с доматено пюре. Освен черен пипер, слагат се няколко скилидки чесън при снемане от огъня. Сокът от прясно зеле е много полезен при гастрит, колит, язва и изобщо стомашно-чревни смущения. Зелето се настъргва с пластмасово ренде и се прецежда през двойна марля в съд с топла вода, която след прецеждане се изпива. Зелевият сок е много полезен и за здрави хора.

► Празът е зимна храна. Най-витаминозни са зелените му външни листа. Суров се препоръчва против хрема. Да се прави салата от праз, настъргана ряпа и моркови.

► Чушките и доматите са полезни, приготвени по разни начини. Те са много богати на витамини. През целия сезон не сядай да ядеш без салата от домати, печени чушки, лук, магданоз и зехтин. Но с доматите не трябва да се прекалява, защото съдържат оксалати.

► Спанак, лобода, киселец – на пюрета или да се задушават в по-сгъстен вид. Магданозът, освен за салата, за подправка, служи и като лекарство. Джодженът е много витаминозен. Китка магданоз, китка джоджен, лук, чесън – стават отлични кюфтета. Нарязват се на ситно, измачкват се със сол, като омекне, смесва се с едно яйце, черен пипер и се бърка с дървена лъжица. Пускат се във вряща мазнина, без да се зачервяват. Само се задушават в мазнина и така запазват витамините си. Поднасят се съвсем топли. За зимата – корени от пащърнак – много са витаминозни и полезни.

► Орехът е много необходима храна. Пресните орехи са богати на витамини. Те укрепват нервната система. Десет ореха се равняват на една бромова инжекция. Употребяват се десет дни и десет дни се почива. За година човек трябва да изяжда по сто ореха. Може също да се слагат в ядене от коприва. Но да не се прекалява с тях.

► Бадемите са полезни за сърцето. Лешниците са много калорични. Те правят човека много магнетичен. Семки от тиква са добри и варени, и печени. Като зародишни продукти, те съдържат всички елементи, нужни за израстването на новия организъм.

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!

Източник: edna