Наричаха го българския Белмондо: Легенда с трагична съдба
Лъчезар Стоянов, известен като „българския Белмондо“ и „богът на каскадите“, завладя сърцата на зрителите с десетки великолепни роли в киното. Но зад блестящата му кариера се криеше болезнена истина.
Живот, изпълнен с контрасти
На пръв поглед Лъчо имаше всичко – мъжествена външност, гарвановочерна къдрава коса и пронизващи зелени очи, които го правеха неустоим. Въпреки това, личният му живот беше в хаос. Въпреки професионалните успехи, Лъчезар често се чувстваше дълбоко нещастен, което го тласна към опасната утеха на алкохола.
Борба със зависимостта и личните проблеми
Лъчо бе съпътстван от тежки напивания, скандали и разводи, които оставиха белег върху живота му. Неговите колеги каскадьори, за които той остава легенда, споделят, че трагедията го следвала до последните му дни.
Краят на една легенда
Краят на Лъчезар Стоянов е ужасяващ. Тотално алкохолизиран, една сутрин го намират пребит до смърт, вероятно от скитници, с които е споделял маса. След свада клошарите му отнемат портфейла и скъпото кожено яке, оставяйки го да агонизира в локва кръв. След това изчезват безследно, а следите им се губят и до днес.
Трагичен завършек на един незабравим талант
Лъчезар Стоянов ще остане в паметта на зрителите и колегите си като велик каскадьор и актьор, чийто живот завърши трагично, но остави незаличима следа в киното.
Роден е в град София на 19 март 1938 г.
През 1965 г. завършва при Лазар Добрич студията за циркови артисти на ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. След това е приет в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски.
Работил в Драматичен театър „София“.
Учавствал е във филми и като каскадьор.
Десетки роли в любими и незабравими филми като „Борис I“,“По следите на капитан Грант“, „Константин Философ“,“Дело 205/1913 П. К.“,“Пътят към София“, „Топло“,“Апостолите“,“Сватбите на Йоан Асен“,“Бразилска мелодия“,“Баща ми бояджията“, „Сиромашко лято“,“Игрек 17″, „На всеки километър“,“Осмият“ и др.
Напуска ни на 3 юни 1991 г. само на 53 г.
0 Comments