В гимназията го увличат компютрите, пристрастява се към екстремни спортове и ветроходство, свири на китара, но продължава семейната традиция като 4-о поколение лекар и днес е удовлетворен от избора си.
Във фамилията на д-р Димитър Пенчев почти всички са се посветили на медицината. Лекари са прадядо му, дядо му, баща му, леля му е медицинска сестра. В тази среда изглежда най-естествено да продължи традицията, макар че в юношеските години се увлича от компютрите и аха да се насочи към образование в информационните технологии.
На финалната права към университета все пак избира медицината. С ясна цел още по време на кандидатстудентските изпити – да стане хирург.
Докато следва,
работи като
доброволец в
20-ина клиники
в различни хирургични области, за да се ориентира коя го привлича най-силно. Във втори курс вече е наясно: най-много му харесва коремната хирургия. Привлякла го с комплексност – фокусирана е в няколко органа със своя специфика, разнообразна патология, изискваща и различни по обем интервенции, допълващи се подходи за спешна и планова хирургия, често е свързана с онкология.
Първото истинско работно място на д-р Пенчев е Клиниката по ендоскопска хирургия във ВМА, в която постъпва през 2016 г. Чувства се уютно в атмосферата, която е създадена в болницата, и сред учителите си в хирургията. Знак, че и те оценяват усилията и таланта му, е призът, който от името на Столичната колегия на лекарския съюз му връчи председателят на Народното събрание Цвета Караянчева.
Наградите на софийските лекари се присъждат за първа година по инициатива на председателя на организацията д-р Асен Меджидиев. Д-р Пенчев си тръгна от тържествената церемония с почетен знак в категория “Ти си нашето бъдеще”.
Получи я основно като признание за развиването на
нов метод за
органосъхраняващи
операции, който
от 1,5 г. се
прилага във ВМА
от екипа на ген. проф.
Венцислав Мутафчийски.
Но и за активна научна и изследователска дейност още от студентските години.
Завършил е медицина през 2015 г., а вече е специализирал в престижни центрове, има 30 изяви в научни форуми и участва като автор в 53 публикации в наши и чужди медицински издания и монография.
Носител е на наградата “Асен Златаров” на Медицинския факултет към МУ – София, за високи постижения в овладяването на медицинската наука.
Печелил е годишен
грант за финансиране
на научна разработка
от европейската
асоциация
по ендоскопска и лапароскопска хирургия EAES за 2015 г.
Д-р Пенчев е първият с хирургична специалност във фамилията. Баща му е кардиолог, дядо му УНГ специалист, прадядото – лекар по вътрешни болести.
“В коремната хирургия не се лимитираш като в кардиохирургията или в неврохирургията например, дава по-голям кръгозор. А вече в самата коремна хирургия ме привлича най-много онкохирургията – обяснява лекарят. – Онкологията по дефиниция е трудна област, но за по-често срещаните онкологични заболявания възникват все по-нови режими и начини за лечение. Във взаимодействие между специалисти от различните области се постигат значителни успехи. Много висока преживяемост се отбелязва при рак на дебелото и правото черво, при рак на гърдата. Реално по-уверено говорим дори за излекуване при тежки диагнози.”
И научните, и практическите интереси на хирурга са основно в лечението на колоректалния карцином – рака на дебелото и правото черво. Специализира се в техника, която
спестява на
пациентите това,
от което се
боят най-много
– анус претер
При анус претер се създава път за извеждане на фекалиите през отвор в корема и те се събират в торбичка. С нови хирургически подходи за част от оперираните това може да се избегне дори при прекалено ниското разположение на тумора близо до ануса. При класическата онкооперация се налага червото да се отстрани поради голямата близост на карцинома с ануса.
Извеждането на черво през корема е психологическа бариера за пациентите преди операцията и източник на много неудобства след това.
Благодарение на възможностите на модерната медицина извеждането на стома може да се избегне при до 90 процента от пациентите.
Най-новият метод, който практикува д-р Пенчев, е още рядък и по света. Възлагат му се обаче големи надежди и е обект на проучвания.
Преди при ниско разположен злокачествен тумор се подхождало миниинвазивно откъм корема, но операцията е сложна заради сложен достъп до определената зона, в която често се налага да се работи на сляпо. А се оказва, че през ануса същото това място е много достъпно.
При новия метод
оперират едновременно
два екипа –
един през ануса,
другият през корема
До момента по новия щадящ и органосъхраняващ метод са лекувани над 20 пациенти. Не всеки случай е подходящ обаче за иновативната техника. Зависи от локализацията на карцинома, неговата специфика, дали е завзел територии извън чревната стена, от общото състояние.
“Все още нямаме дългосрочни резултати, но се провежда мултицентрично рандомизирано проучване в Европа и Щатите. През 2021 г. се очаква да бъдат обявени данните от това първо по рода си проследяване на ефективността на техниката и нейните реални предимства – обясни д-р Пенчев. – В етапа на медицина, основана на доказателства, очакванията ни за преимущества трябва да се потвърдят безспорно в практиката. За България ние първи направихме такава операция преди близо 1,5 г. Поддържаме връзка с пациентите и засега резултатите са много обнадеждаващи, но в онкологията стандартът е да вземаме за база за сравнение 5-годишната преживяемост. Това, което със сигурност имаме като впечатления, е, че възстановяването е по-бързо, защото се избягват най-травматичните въздействия от изцяло коремен оперативен път. Образно
подходът е като
един кораб да се
управлява от
двама капитани
Ако всеки има ясна стратегия и си гледа добре работата, не възниква напрежение.”
Стресиращо ли е непрекъснато да се координират?
“Не, всеки екип си знае стъпка по стъпка какво трябва да извърши, и какво след това имат да направят заедно. Ерата Аз в лечението отмина, вече сме в ерата на Ние. Медицината вече не е индивидуално занимание, почти винаги е колаборация от различни специалисти в екипа, а все по-често и взимодействие между различни екипи, взаимопомощ в името на ясна цел.”
Коварното на колоректалния карцином е, че може да се развие без симптоми. В държави с
масов скрининг
след навършване
на 55 години
или по-рано, при данни за фамилна обремененост, и през определени периоди в зависимост от риска намаляват случаите на късно установен напреднал рак. Скринингът е стандарт за САЩ и много държави в Европа. Там дебатът е по-скоро какъв да е методът, а не дали да се провежда популационен скрининг, обяснява лекарят. Съветва дори при отсъствие на национални програми хората да се интересуват за рисковете, симптомите, профилактиката.
Боледуват почти поравно хора от двата пола. Ракът на дебелото черво при жените е втори по честота след рака на гърдата, а при мъжете – на трето след белодробния и на простатата.
Без да е доказана причинно-следствена връзка, се смята, че тютюнопушенето, затлъстяването, прекомерната консумация на колбаси и червено месо са сред рисковите фактори. Държавата с най-голяма честота на колоректалния карцином е Австралия, където консумацията на говеждо е значителна, както и в САЩ, чието население също консумира големи количества червено месо. Когато не е на работа, д-р Пенчев в повечето случаи се храни здравословно, с домашно приготвени ястия и балансирано меню. Заслугата е на приятелката му, която като хоби има отношение към полезните храни и се справя добре с приготвянето им.
Д-р Пенчев от юноша кара сноуборд, ски, занимава се с ветроходство и свири на електрическа китара. Откакто специализира, има все по-малко време за хобитата си. Няколко пъти през зимата се отдава на страстта си към екстремния спорт.
Това, че 3 пъти
си е чупил
дясната ръка,
не го спира
През седмицата не му остава време за развлечения. “Хирургията изисква пълна концентрация и перфектна координация мозък – ръка, а вечер много часове четене, за да е в крак с новото. Надява се чрез обещаната от Столичната колегия стипендия да разшири практическия си опит с квалификационен курс по миниинвазивна хирургия във Франция.
Изкушен ли е да работи навън за постоянно? Дали един прохождащ лекар ще се чувства уютно в професията си, ще се развива и ще иска да се доказва в държавата си, зависи основно от микроклимата на работното му място, от ръководството на болницата и на клиниката, от екипа, с който работи, казва д-р Пенчев.
Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!
Източник: 24 часа
0 Comments