Историята се случи преди малко повече от година. Бях в железарския отдел на магазин за всичко (не магазин на самообслужване, а от онези по стар стил: железария, хляб и т.н.).
Едно младо, много неподдържано момиче, с почти бездомен вид влезе и ме помоли да й купя сапун. Тя посочи най-евтиния, буквално струваше стотинки, очите й бяха толкова умолителни, че й дадох 1 лев.
Тя си купи въпросния сапун, а аз неволно започнах да я наблюдавам.
Момичето мина покрай щанда за хранителни стоки, спря за минута, погледна храната с гладни очи и излезе. Стана ми невероятно жал за нея и ми беше невероятно интересно как толкова младо момиче (най-много на 25 години) може да се окаже в такава ситуация.
Купих няколко банички и я настигнах. Седнахме на една пейка, тя хапна и ми каза, че на 18 години имала приятел, който я убедил да се премести при него.
Тя, разбира се, също искала това, но майка й била много строга и корава жена и не й позволила. Момичето не знаеше нищо за съдбата на баща си.
Докато седяхме на пейката, тя продължи да разказва историята си, а аз слушах внимателно, усещайки тежестта на преживяното в гласа й.
„Направих го въпреки майка ми“, каза тя тихо, гледайки в земята. „Събрах малко дрехи и избягах при него. В началото всичко беше прекрасно – той беше мил, грижовен и обещаваше, че ще се грижи за мен. Но скоро нещата се промениха.“
Очите й се насълзиха, но тя продължи: „Започна да пие. Станах негова мишена за всичко – за лошия му ден, за липсата на пари, за всичко. Не можех да се върна при майка ми. Бях сигурна, че ще ме изгони или ще ми каже: ‘Казах ти.’“
Замълчах за момент, оставяйки я да събере мислите си. После тя добави: „След няколко години не издържах повече. Една нощ просто избягах с това, което можех да нося със себе си. Оттогава живея на улицата.“
Погледнах я – толкова млада, а вече преживяла повече от това, което много хора биха могли да си представят. „Но как се справяш сега?“ попитах я.
Тя сви рамене: „Понякога намирам работа – чистя къщи или помагам в някой ресторант. Но е трудно. Никой не иска да наеме някого като мен.“
Замислих се как бих могла да й помогна. „Имаш ли къде да останеш тази вечер?“ попитах.
„Има един подслон наблизо“, каза тя. „Но не винаги има място.“
В този момент осъзнах, че не мога просто да я оставя така. „Чуй ме“, казах аз. „Има организации, които могат да ти помогнат – с подслон, работа и дори обучение. Познавам една такава и мога да те заведа там.“
Очите й светнаха с надежда, но и с недоверие: „Наистина ли?“
„Да“, уверих я. „Но трябва да ми обещаеш нещо – че ще опиташ. Че няма да се отказваш.“
Тя кимна бавно и усмивката й беше едновременно благодарна и предпазлива.
Тази среща промени не само нейния живот, но и моя. На следващия ден я заведох в организацията, за която споменах. Те й помогнаха да намери временно жилище и започнаха да работят с нея върху намирането на работа.
Месеци по-късно получих съобщение от нея: „Имам работа и квартира! Благодаря ви за всичко.“ Усетих топлина в сърцето си – понякога една малка добрина може да промени нечий свят.
0 Comments