За любимеца на публиката Славчо Пеев театралният сезон започна с пиесата „Да, господин премиер” в Сатиричния театър. 79-годишният актьор, който е и директор на Дупнишкия театър, е изпълнен с енергия, амбициран е да играе и да поставя пиеси.
Замисляте ли свой нов режисьорски проект, г-н Пеев?
В момента водим разговори с ръководството на Сатирата да поставя една пиеса, която преди години се игра в „Театър 199” и ми е завещана от Тодор Колев. Казва се „Цинцо и Маринко”, а навремето се игра под заглавието „Сладка е свободата”. Ще участват Ивайло Калоянчев и Веселин Цанев. А в Дупница имаме намерение да направим музикално представление. Искам да поставим „Любовни булеварди” на Стефан Цанев.
Не получавате ли покани за снимки в телевизията или киното?
Сега получих част от сценарий за игрален филм, за който явно ме канят.
Гледате ли българските тв сериали?
Гледам лекарския „Откраднат живот” по Нова телевизия. Харесва ми. Много мои приятели актьори играят – великолепни са. От средното поколение има двама-трима много добри. Например Юлиан Вергов – страхотен артист, с голямо присъствие. За Мария Каварджикова да не говорим.
Не ви ли се струва, че в българските сериали има малко самодейност?
Понякога и на мен това ми прави впечатление. Но да говорим и за българското игрално кино – какво е то в момента? 90 процента си е самодейност. Някой може да ме обвини, обаче преди 1989 г. всички режисьори бяха завършили кой в Лондон, кой в Прага, кой във Варшава, кой в Москва. И операторите – и те. И имаха невероятно образование. Може да съм краен, но няма такива режисьори сега. Има един-двама души, не може да се отрече. Но това не прави българското кино. А тогава бяха плеяда режисьори и оператори, завършили най-добрите школи в Европа. Аз съм много пристрастен към Людмил Кирков, към Людмил Стайков… Много им беше ясно киното на тях. Снимал съм и знам. Тогава се правеше истинско кино.
Навремето актьорите от вашето поколение бяхте звезди в шоупрограми със скечове, които останаха класика. Харесвате ли днешните шоута по телевизиите?
Има шоу и шоу. И сега има някои забавни и остроумни. Но всички имат едно общо – в един миг започват да тъпчат на място и става безинтересно. А всичко трябва да се обновява. И гениални актьори да има, без това не става. Гледам редовно „Господари на ефира”. Краси Радков от Шоуто на Слави е мой близък приятел и много талантлив човек. И някой път ми става мъчно – той е толкова смешен и забавен, а понякога не може всъщност да каже за какво е излязъл. И си викаш – е, за какво беше всичко.
Как намирате Зуека и Рачков от „Господарите”?
Не давам мнение. Вижте, имаме великолепни артисти, но в България нещо стана с хората, които пишат. Много е трудно да се намерят сценаристи . И в театъра няма български пиеси. Рядко излиза нещо.
При цензурата по време на соца е имало повече пиеси?
Повече пиеси, повече теми намираха, сега се чудят какво да пишат. Това е някаква вътрешна спирачка, вътрешна цензура. А преди беше леко модно да си малко „против” и това много се котираше. Така беше и в скечовете, и в големите пиеси.
Има и друго – преди не ставаше дума за хляба, той беше осигурен. А сега творят главно с мисълта за хляба и оцеляването.
От 1 октомври скочи цената на парното. Преди време вие имахте съдебни битки с „Топлофикация”, продължавате ли да ползвате услугите ѝ?
Да, ползвам парно. Обаче напоследък имам особено ниски сметки, което много ме притеснява. Страх ме е да не получа после някакви изравнявания ли, какво. На три-четири пъти исках да се откажа от парното, защото при мен един климатик би свършил великолепна работа – аз живея в гарсониера. Ама – не можело сега, после ще стане, пък няма да стане… А до петия етаж, при мен, парното не достига в пълния си обем и от време на време припалвам и нещо друго. Защо се увеличава цената на парното, е въпрос на специалистите. Ако цялата сила на днешния ден налага това увеличение – аз какво да кажа. Но ако има нещо скрито, против хората, тогава не съм съгласен.
Вас ще ви притеснят ли финансово новите цени?
Не може да не притесняват някого. Какво да кажем за хората, които получава 200 лв. пенсия. Това какво е?! Няма го никъде по света. Кой живее с такива пари? Много е страшно. Сега моята пенсия е 280 лв., беше 230 лв. Обаче имам една кипърска пенсия, която е малко по-голяма от българската. И тя ми е дадена за 6 години. А за 40 години работа в България получавам по-малко пари.
Не знам. С тези пенсии, заплати… Възнагражденията на великолепни актьори в театъра в Дупница са смешни – 500 лв. На минимума са. Пълен абсурд! И тези хора не могат да работят друго. Трябва да има театри, да има българско кино, да има спорт – това са много важни неща за хората. Но с такива заплатки няма да може.
Вероника Йорданова
Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!
Източник: Ретро
0 Comments