Не дядо, не съм такси. Къде искаш да отидеш? Влез, ще те закарам-Когато слезе, видях как бърше с опакото на ръката сълзите си

Старецът едва слезе от колата, а в очите му блеснаха сълзи. Той се поклони и каза:

– Благодаря ти, синко.

След това бавно тръгна към старата си къща, бършейки сълзите си с ръка по пътя.

Стоях близо до автобусна спирка, където обикновено се събират такситата.

Стоях там, за да не преча на движението. Трябваше да отговоря на важно обаждане. Разговорът отне около минута, но тогава един съсухрен дядо се приближи до колата ми. С тъмно парто и спретнат, той стана от пейката и като движеше тежко краката си, тихо почука на прозореца. Въпреки че по-вероятно дори не беше почукване, а леко, скромно почукване.

Спуснах прозореца.

– Синко, ти шофьор на такси ли си? – тихо попита той.

Извиних се на събеседника по телефона и казах:
„Не, дядо, не съм такси. Къде трябва да отидеш?

„Ами, да, недалеч оттук, около три километра“, въздъхна той.

– Седни дядо, ще те закарам.

Той седна на предната седалка и потеглихме. Старецът дишаше тежко, личеше си, че възрастта се усещаше. По пътя той каза, че всеки ден ходи до клиниката с автобус. И така всеки ден. Днес той бил задържан в клиниката и закъснял за автобуса. Чакането за следващия било твърде дълго, а ходенето пеша вече не било възможно.

Слушах го мълчаливо. Много мисли се въртяха в главата ми, но нямаше думи. Само от време на време уточнявах маршрута. Накрая стигнахме до мястото, където живееше възрастния мъж на улицата в самия край. Малката му къща с наклонен покрив едва се забелязваше зад масивните къщи.

„Точно тук, синко“, каза той. – Обърни се.

Започна да рови из чантата си, изваждайки портфейла си.
— Не дядо! — казах твърдо. – Не мога да взема пари от теб. Вече си платил за всичко в живота си.

Очите на стареца отново се напълниха със сълзи. Той излезе от колата, поклони се и каза:

– Благодаря ти, синко.

И останах да седя в колата. За него се беше погрижил 47-годишен здрав мъж, с буца в гърлото. Една мисъл се въртеше в главата ми: Държава, която се гордее с победи в спортни състезания и музикални състезания, не може да бъде здрава, ако не се грижи за своите пенсионери.

Почувствах се засрамен. Това е срам за нашата Родина.

Хора, ако можете, помагайте на възрастните хора: с една стотинка, място на опашка, превоз до вкъщи или просто им помогнете да пресекат.

Мир на вас, приятели!