Азис: Възпитал съм дъщеря ми да бъде състрадателна и отворена към света

– Васко, ти си весел и ведър човек, защо най-успешните ти песни са тъжни?

– Да, колкото и весели да са моите песни, звучат тъжно. Много хора са ме питали защо така се получава и обяснението е, че тъгата може би идва от предишни животи. Вярвам в тези неща, може би, защото душата ми е изключително ранима. По принцип съм по-чувствителен, зодия Риби с асцендент Скорпион. Като прибавим етноса, трудното детство, съпротивата на хората да ме приемат, цялата тази надпревара със света ме изтощава и натъжава, прозира и в песните ми.

– Когато си влюбен, какво се получава?

– Нищо. Когато съм влюбен, не правя хубави неща. То е друго време, през което не ми се твори, живее ми се. Не съм типичен бард, никога не мога от любов да седна и да напиша песен.

– Може би си способен да твориш само, когато си нещастен?

– Или когато ми е много скучно и съм сам. Когато приятелите ми са заминали за някъде или са потънали в своите си ангажименти, се стягам, ставам много продуктивен. Използвам тишината край мен, за да пиша и творя.

– Често ли ти е скучно?

– Много често, всичките ми приятели са заети, непрекъснато работят, аз имам повечко свободно време и ги тормозя по ужасен начин. Звъня и почвам: “Ще ти дойда в офиса. Няма “не”, какво ще ти преча? Ще си седна някъде…” В чудо се виждат, обясняват ми, че където и да отида да седна, никой няма да може да работи. Моментално започваме да се смеем и бърборим, докато съм там, хората мислят за всичко друго, но не и за работата. “Айде, бе – настоявам скромно аз, – никой няма да ме забележи!”

– Случвало ли ти се е да те объркат с някой друг?

– Да, и то съвсем скоро. Добре, че имам свидетели, иначе никой нямаше да ми повярва. Отидохме с приятели да ядем сладолед в една джелатерия, момчето, което ни обслужваше, ме погледна сериозно и на чист английски език каза: “Опитайте този, много е вкусен.”

– Взел те е за чужденец?

– Най-вероятно за арабски студент или за емигрант, вероятно му се сторих екзотичен. Естествено, реагирах със смях, казах му, че говоря чудесен български, той се притесни и започна да се извинява, а аз се обърнах към моите приятели: “Видяхте ли сега кой изглежда най-авторитетно в нашата компания?”.

– Вече правиш повече концерти в чужбина, отколкото в България, къде ти беше най-големият засега?

– В Турция са ми най-големите концерти, имал съм 22, 24 хиляди души в Бурса, в Истанбул, Бодрум. Имам предвид самостоятелни, а не празник на града и кметът поканил 16 човека да пеят. Преди моите концерти обикновено подгряват групи от местното читалище.

– Свикна ли вече с известността? Преди години се оплакваше, че е потискащо непрекъснато да те гледат и одумват.

– Свикнах, а и хората някак свикнаха с мен. На местата, на които ходя, известността не е толкова важна, по-скоро се подразбира, част от интериора е, нещо съвсем обичайно. Например вечерям в ресторант, на съседната маса има няколко телевизионни журналисти, отсреща седят артисти, никой никого не зяпа. Струва ми се, че в средите, в които се движа, спряха да се шокират. Вътрешно все още забелязвам тук-там по едно мъничко пламъче в очите им, но то е по-скоро любопитство, нищо повече. Не ме притесняват, не ме тормозят, вече е друго. Откакто промених визията си и добих по-човешки размери, хората се успокоиха, не правят онези потресени физиономии.

– Смяташ, че общественото мнение се определя от външния вид?

– Смятам, че се умориха от предишния ми образ. И аз се уморих. Беше усилие наистина, мина му времето.

– Излиза, че фитнесът е променил живота ти?

– Ами да! Точно така, не бях се замислил от тази гледна точка. Фитнесът промени не само облика, но и кариерата ми.

– Как го постигна? Преди не правеше впечатление на спортна натура.

– Много исках да се променя, самият аз да се харесвам. Копнеех да нося дрехите, които другите момчета носят. Ровех в сайтове, ходех по бутици, но все нямаше моя размер. Бях три хикса, 126 килограма, а сега съм 98, M-L нося. Голямо постижение е, чувствам се невероятно щастлив. Навремето отбягвах огледалата и витрините. За какво да се оглеждам? Много добре знаех какво ще видя. Когато минавах покрай огледало, си гълтах инстинктивно корема в опит да излъжа самия себе си. Но всичко това вече е зад гърба ми.

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!

Източник: mila