ЗАЩО ДЕСИ СТОЯНОВА СЕ РЕШИ НА ТАЗИ ПРОМЯНА?
„Решението не е лесно, не е спонтанно. По-скоро от тези решения, които постепенно узряват. Не съм го и бавила, защото си давах сметка, че ако ще го взимам това решение, имам време до края на този телевизионен сезон, защото в никакъв случай не бих искала да поставя екипа, колегите ни, всички от телевизията в ситуацията, в която да имат по-малко от максимално възможното време до следващия сезон. В един момент се вгледах дълбоко в себе си и се опитах да чуя истински какво ми казва вътрешния ми глас. За себе си усетих, че наистина сега е дошъл моментът да затворя тази страница, с цялата благодарност за всичко, което тези 12 години са ми дали, а то е безкрайно много.“
Ретроспекция на ефира беше своеобразно връщане назад във времето за Деси Стоянова. тя си припомни култови моменти от предаването от всички тези години.
„Като ги гледам, виждам неподправената емоция, която ние преживявахме през цялото това време и мисля, че това беше едно от най ценните неща, които „Преди обед“ ни даде. Бяхме такива, каквито сме. Абсолютно, наистина, до болка откровени и в грешките си, и в смеха, и в сълзите, и в гафовете си, и във всичко, което ни се случваше. Ето това е един огромен урок, който аз сега, вече като човек, който се занимава с това да се опитва да помогне на другите да станат по0добри в публичното си присъствие, си давам сметка, че това наистина е абсолютно универсално правило за всяка среща с публика. Това да си автентичен и да си честен с публиката, да я оставиш да се докосне до твоята истинска емоция и просто да си там с всяка своя клетка и да се раздаваш на 100%.“
ДЕСИ И САШО В НАЧАЛОТО – КАТО КУЧЕ И КОТКА
„Предвид че и двамата сме ярки характери, хора с мнение, които не обичат да падат по гръб, това доведе до сблъсък на моята гледна точка с твоята гледна точка. Ти ме вбесяваше денонощно и всекидневно! Всъщност много се дразнех на това, че аз имах много ясна представа как трябва да се случват нещата, как трябва да протичат разговорите в това студио, а твоята представа не беше такава…. Аз помня, че имаше един скептицизъм в самото начало, че изобщо това няма да просъществува, като формат, като тандем между нас двамата и целия екип. Това е, което ме караше да продължава все пак, за да може да се докараме дотук.“
ДЕСИ СТОЯНОВА И СЛАВАТА
„Честно да ти кажа, няма някакъв момент, в който да съм го усетила и да съм си казала „Аз съм известна“. Освен това, ако щеш вярвай или ако щат зрителите – мен това никога не ме е вълнувало. Известна ли съм? Не съм ли известна? На мен това не ми е било нещо, към което съм се стремяла, нещо, по което съм се мерила къде съм и как се справям.“
КАК ПРОДЪЛЖАВА НАПРЕД В ТРУДНИ МОМЕНТИ?
„Истина е, че човек истински започва да оценява всичко, което има, когато го загуби. Загубата е нещо, което разтърсва, променя из основи, така че със сигурност беше много трудно. Ключовото, за да можеш да се изправиш на крака и да продължиш напред в такъв момент според мен, са хората около теб и имаш ли предпазна мрежа. Оказа се, че аз имам много здрава предпазна мрежа и всъщност тя ме спаси. Даде ми опората, от която се нуждаех, за да мога аз съответно пък да бъда опора за момчетата ми, родителите ми, приятелите ми, сестра ми. Това бяха хората, които бяха до мен. Винаги. Без тях аз нямаше да се справя“.
Работата също изиграва своята роля, за да успее Деси да се върне към стария си живот.
„От една страна благодаря на телевизията, че ми даде въздуха, от който се нуждаех. Имах нужда от време да стоя вщъщи затворена, далеч от всичко. В един момент тябваше да взема решениет за връщане и имаше риск да не го взема. Не можех да си представя, че съм водила друг живот. Накрая заради забавянето ми си казах, то вече не върви да кажа, че няма да дойда и от понеделник бях в ефир.“
0 Comments