Онзи ден срещам в Кюстендил далечна роднина, която не съм виждал и чувал отдавна. И се разговорихме. Оказа се, че се развела преди три години и възпитава сама 9-годишно дете. Останала без работа.
Работила е в цех за обувки от доста време и е докарвала що-годе нормална заплата с извънредни и бонуси, но с времето развила алергия към химическите лепила в цеха и работата започнала да не ѝ понася (обриви по кожата и задушаване). Работодателят не ѝ предложил друга позиция, просто я уволнил. Сега е на борсата и взема около тридесет лева на ден обезщетение.
Тя въобще не е мързелива и би се хванала с всякаква работа, стига да могат да се изхранват с малчугана и да поддържат някакъв стандарт на живот. Отишла на интервю в магазин от голяма верига и я одобряват, като и предлагат заплата 900 лв. чисто. Опитва в някакъв склад за сладки неща, там ѝ предложили 1100 лв. без осигуровки, без здравни, без нищо.
В бившия кондензаторен завод ѝ предлагат 1300 бруто, от които след удръжки дали ще останат и хиляда лева, не знам. Къде ли не е ходила– в строителните маркети, в магазинчета, в малкото предприятия в града – заплатата все около 900-1100 лв.
Много тъжно ми стана за нея, за града, за България… За хлапето, което е на 9 години, а веднъж не е бил на море. Как човек, работещ човек, може да се издържа с хиляда лева, а и две да са, пак са малко, за нищо не стигат.
Сподели ми, че най-вероятно ще остави детето при сестра си и ще ходи да работи на полето във Франция, Англия… Където очите ѝ видят, но да не мизеруват. Ягоди, домати, боровинки… всичко ще работя, казва тя.
Питам се аз, докога ще продължава тази мизерия, половината град е по София, Пловдив, Италия, Германия. Градът се пълни два пъти в годината – по Коледа и на Великден. На площада се срещат само самотни майки, седнали по пейките и стиснали чашка кафе в ръцете си от близкия автомат за 50 ст., защото половинките им са принудени да напуснат домовете си и да се заробят като гурбетчии.
Срещам пенсионери, облечени във вехтошарски дрехи с найлоново пликче, запътени към близкия супермаркет да купят обезценено полуразвалено кисело мляко или нещо на промоция, все повече и повече се срещат по града психично нестабилни хора, самотни хора.
Искаме подреден град с модерна градска среда и инфраструктура. Не обвинявам никого, но мисля, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се.
Чавдар Чавдаров
0 Comments