Те се ожениха, когато коремът на дъщеря им беше почти на челото. Направиха бърза сватба и веднага се преместиха при нас. Тогава им казахме, че най-доброто решение би било да спестят за апартамент – за първоначална вноска по ипотечен кредит.
Но очевидно никой не ни послуша. Седяхме на масата, а дъщеря ми се усмихваше. За миг дори ми се стори, че най-накрая са ни чули: – “Мамо, татко, ние сме бременни. Да, купихме кола. Но трябваше да взема заем. Не знаех как да реагирам. Да плача ли или да се радвам?
Всичките ни инструкции за събирането им са напразни. Никой от тях няма шофьорска книжка. Знаете ли защо са решили да си купят кола? Защото някакъв идиот в работата им казал, че няма да му дадат интернет връзка без кредитна история. Баща ми и аз сме ядосани.
Този човек никога няма да се промени. Той вече е пълен глупак и превръща дъщеря ми в такъв. Те също бяха обидени, че не сме се радвали за тях. Ние живеем в кутия, иска ни се да се разширим или да вземем ипотечен кредит за апартамент…
И те страдат от такива неща. Те ще имат второ дете. Баща ми и зет ми разговаряха с него сутринта и го изгониха от къщата. В края на краищата той не беше постигнал нищо в живота си през тези пет години. И няма да постигне нищо.
0 Comments