С трудолюбие, честност, задружност и гостоприемство помаците в Тетевенския край пазят живи своите традиции и обичаи, заедно отбелязват християнските и мюсюлмански празници, задружно строят домовете си и се грижат за поминъка си.
Едно от тези села е Глогово, където живеят около две хиляди души, изцяло помаци. Разположено е на 30 км северно от Тетевен, в северните склонове на Васильовската планина. До 1959 г. е било махала към село Градежница, след това е придобило статут на самостоятелно село, разказа за БТА Красимир Киров, първият кмет на селото след демократичните промени. След помохамеданчването населението приема облеклото на поробителя, но не и езика. Местните претендират, че говорят най-чистия български език.
В селото има детска градина с около 70-80 деца, както и училище до 8-ми клас със 150-160 ученици, разказа съпругата на Киров – Зоя Кирова, която е и секретар на Народно читалище „Ариф Дженин -1961 г.“. По думите й читалището развива богата творческа дейност. Към него има детска и женска певчески групи, както и битов народен оркестър. Носители са на много награди от национални и международни фестивали. В селото има сформиран и сватбарски оркестър.
Характерно за помаците е, че те не се разселват, рядко се женят в друго село или град. Живият в големи къщи. Сами строят домове си с безвъзмездната помощ на роднини и приятели. Задружни са и си помагат във всичко, разказват местните. Помаците са трудолюбив народ, в Глогово се препитават с малинобер, производство на картофи и дърводобив. В миналото е било развито и тъкачеството. Част от мъжете днес изкарват парите си в чужбина, а жените работят във фабрики, основно в Ботевград.
По думите на Киров в селото няма битова престъпност. Те не заключват домовете и колите си, защото всички се познават и си имат доверие. За помаците честността е сред най-характерните добродетели. Ако влезе непознат човек в селото, те веднага разбират. Трудно приемат хората извън тяхната общност, но ако спечелят доверието им, са гостоприемни и добронамерени с тях.
Освен в делника помаците са сплотени, гостоприемни и традиционни и в празника. Подготвят големи софри както за християнските, така и за мюсюлманските празници с характерни за тяхната общност и край ястия. Сватбите, кръщенетата и другите лични празници празнуват на улицата, всички заедно, с богати трапези и много музика и веселие.
Байрама например посрещат с хляб с нахут, който се замесва първия ден, разказа Зоя Кирова. Първоначално зърната на нахута се смилат. В глинено гърне с царевично и бяло брашно нахутът се подбърква с топла вода, след това се увива и се държи на топло. След като сместа бухне, се подбърква в по-голям съд. На сутринта жените от махалата, които искат да месят, отиват и жената раздава от сместа. Връщайки се по къщите си, в съд смесват брашно, сол, захар и гореща вода, след това прибавят сместа с нахута. Омесват тестото и го оставят да втаса. Пекат го на малки питки, които намазват отгоре с яйце. „Питката се раздава, като на нея задължително трябва да има локум и подпечено яйце. То се приготвя, като се разбият в една купа яйца, брашно и сода. Сипват се в тепсия и се запичат“, добави Кирова. Такава питка се прави и на Гергьовден.
За сватбите и кръщенетата местните готвят в големи казани, тъй като се кани цялото село и роднини от други населени места. Готви се за 500-700 човека. На сватбите гостите се посрещат със супа, боб с месо, както и салата – зелева или картофена.
Супата се приготвя с телешко или овче месо. Нарязва се на ситно, слага се в баката, прибавя се лой или олио на дъното. Нарязва се лук и чушка, изпича се. Слагат се и доматите. Налива се вода. Когато е готова супата, се слага фидето. След това се прави застройка. Някои я правят с прясно, а други с кисело мляко и яйца. Слага се и мерудия, черен пипер, чубрица.
По думите на Кирова супата е задължителна. Второто ястие може да е зеле с месо. Прави се понякога и таратор, който замества салата.
За боба месото също се изпича, слага се лук и чушка. Бобът се вари отделно. Смесва се с изпеченото месо. Слага се девесил, копър, чубрица, черен пипер.
Обичаите около помашката сватба са се изменили с времето, но менюто остава същото. В миналото булката се е изписвала, като лицето й се е украсявало с лоторки (пулета), които се лепят в точно определена форма. Обличала се е в шалвари, кенарена риза, елек, шарен бариш. На главата трябва да е червен бариш, под него надолу се увисват още 5-6. Имало е и малка „кумичка“, облечена като булката.
„Майката и бащата на един клон от джанка, тъй като е най-плодородното дърво, нареждат платове, терлици, забрадки. Задължително се слага огледало, което булката носи през целия ден, когато минава по трапезата и целува ръка на всеки един гост. Трябва да се гледа в него, за да не са разногледи децата“, разказа Зоя Кирова.
И днес тържеството винаги е при младоженеца. Сега вече булките не се обличат в шалвари, а в булчинска рокля. Нови са традициите, свързани с хвърлянето на букета, чупенето на пита и др.
Майките на булката и на младоженеца даряват мъжете с кърпи и чорапи. Запазено, особено сред по-възрастните жени, е ходенето с шалвари. Затова на най-близките роднини подаряват платове, а на всички останали жени – забрадки. Всички дарове за младоженците се обявяват публично на микрофона.
Сред другите характерни гозби са баклавата и старешкото точене, като в селото има жени „точачки“, които разточват корите и те стават като лист. След това петурите се оставят на слънце, за да „напръхнат“. При старешкото точене се изпича царевично брашно в масло и след като изстине се троши в него сирене. Ръси се по петурата, която се навива едновременно от двата края, слага се в тавата и се пече. След като се опече, се вари солена вода с масло. С този сироп се залива старешкото точене.
При баклавата сиропът е от сол, вода, захар и ванилия, като се вари около два часа и половина. Разточват се корите и като „напръхнат“ се навиват и нарязват на парчета – малки топки. Редят се в тавата. Залива се с изпечено масло всяка една топчица и се пече. Изпечената баклава се залива със сиропа и се поръсва с орехи.
Доказателство, че помаците обичат празниците е и празнуваният от тях Банго Васил, когато приготвят тиквеници. Разточват се тънки кори и се пекат на печка на дърва. Вари се тиква със захар. Разбива се и в сместа се слага изпечено царевично брашно с масло. Реди се петура, намазана с масло и поръсена със смлени орехи, след това следващата, която се намазва с готовата смес и така се редуват. Отгоре се слага сурова петура. Пече се 15 минути, разказа Зоя Кирова.
Обичаите и кулинарните традиции на помаците са интересни не само за българите, но и за чужденците. Всяка година селото се посещава от групи чуждестранни гости, които семейството на Зоя и Красимир Кирови посрещат и разкриват пред тях гозбите, носиите, природата, обичаите и фолклора.
Източник: Днес.БГ
0 Comments