0

Едно стихотворение обиколи социалните мрежи неотдавна и предизвика много и разнопосочни коментари. Авторът и постналият го бяха подложени на кръстосан огън от всички, които имаха и нямаха отношение по тематиката на текста. Едните го защитаваха яростно, другите го обявяваха за манипулатор. Едно обаче е ясно и то е и единственото сигурно – темата на стихотворението е актуална за всички, които са напуснали родината си и живеят извън нея, където и да са те по света. Стихотворението вълнува, то предизвиква емоции, а това означава, че то има стойност, защото каква е ролята на поезията, ако не именно да вълнува, да предизвиква определени мисли, настроения, емоции…!?

Ето го и самото стихотворение:

Тъжното завръщане

Завърнах се, навсякъде студено.
печката не палена с години.
Съседите ме гледат уморено.
навред трънаци, тръни и къпини.

До къщата ни , вече няма път.
годините са пътя разрушили.
Държавата ни е на кръстопът.
Продадоха я партиите мили.

Защо се върнах? никой не ме чака.
без работа, приятели , без дом.
В душата ми приижда бавно мрака.
Сгуших се и плаках мълчешком.

Родината напуснах аз отдавна.
скитах по света от град на град.
Вече сме история безславна.
Цигания, сметища и смрад.

В Европа сме, но само на хартия .
Слугуваме на всички по света.
Сменихме само своята робия.
Надеждите са вече в пепелта.

Родино моя, какво от теб остана?
Предателите вечно са на власт.
Работим само за една прехрана.
България топи се всеки час.

Децата ни избягаха навеки.
Те няма да се върнат разберете.
Трънясаха утъпкани пътеки.
Прогонихме си ние, синовете.

Пейо Пеев

Коментарите започват с мнение на читател, в което се казва: „…За това положение сме си виновни самите ние! Защото ние позволихме да се случи всичко това. При първа възможност сме с куфар в ръка на първият възможен терминал, нещата няма да се променят, а напротив ще станават все по зле!“. Разбира се мнението е крайно, недостойно дръзко и излишно критично.
Друг пък смята, че „само революция трябва да се измете всичко от парламента и министерствата и да им се потърси сметка по най бързия начин.“. Това не е нова тенденция в общественото мнение, когато всичко и всички са „маскари“ и всички трябва да бъдат уволнени и избити, без да се държи сметка за принципите на демокрацията въобще.

„Това е самата истина! Истина от която ни боли! Истина за моята прекрасна България! Окрадена, предадена, обезверена Родина! Сами сме се си виновни! Чакаме някой вместо нас да промени живота ни! Нещо трябва да направим, за да си върнем България! Незнам какво, но нещо трябва да направим. .!“. Това е може би най-вярното и балансирано мнение на читател. В него се съдържа всъщност цялата истина, която всеки от нас следва да осъзнае, че именно в нашите ръце е нашата собствена съдба. Ние така сме научени, все да чакаме някой отвън да ни помогне. „Дядо Иван“ обаче видяхме, как точно ни „освободи“. Този който те „освобождава“ обикновено винаги има свои собствени цели, които преследва и които „освобождаваният“ не знае, което го превръща в напълно обречена потенциална жертва. Справка – България и през 1878-ма, и през- 1944-та!
„…Само с високопарни приказки от фейсбук-трибуната няма да се случи. И неволно си спомням Ботевия шедьовър „В механата“…“, припомня ни друг читател. Призивите всъщност са нещо хубаво, това е обществена енергия, която се канализира, а социалните мрежи са тези, които напоследък, в последните години, се превърнаха в истински социални медии, където хората не просто се образоват и информират, но и се организират.

Разбира се не липсват и провокации от сорта: „Най- лесно е да спретнеш куфарчето, да заминеш и отдалеч да коментираш колко е зле в България…“!
„Стига сте се оплаквали.Всеки да си оправи къщата и двора и улицата на която живее после града. Запрятайте ръкави Господ дава но в кошара не вкарва“ е отговорът на горното. И тук естествено стигаме до принципа, че от нас зависи, ние сме тези, които трябва да се хванем за работата, защото нашата работя няма кой да ни я свърши.

„…А,защо избрахте лесния път и напуснахте България? Защо не останахте тук и се преборите с нередностите,а оставихте България на възрастните си родители и на циганите? Отдалече лесно се търсят кусури и се критикува!!!“. Това е мнение на друг коментатор, но то фиксира цяла една тема. Обвиняваха и сирийските бежанци, които прииждат към България, защо не си стояли там, да се бият за родината си, а бягали! В същото време обаче следва да попитаме тези хора, а какво биха казали за хъшовете – онези поборници за свободата на България, които не си стояха в България, а отидоха в Браила, в Румъния, където се събираха, въоръжаваха и едва тогава идваха в пределите на родината си, за да гонят османците…!? Е, дали пък и сирийците не искат точно това да направят?! Каква полза от стоенето в Сирия, когато не могат да помогнат на родината си, ако са мъртви, погубени от режима на един отявлен диктатор…!? И второ, темата за това, че тук, в България е по-трудно, а там – на Запад е по-лесно е остатъчна теза от времената на комунизма, когато беше реално така. Сега обаче никъде няма лесно, където и да си, навсякъде искат да се работи, е да, правилата на Запад са много по-строги и се спазват, докато тук, все още, правилата са с препоръчителен характер, както се оказва…!
„Никой не си напуска дома от хубаво, от което никой не бяга!“.

А ето и какво отговарят на и емигрантите ни по света: „На всичките критици на емигрантите – Вие си нямате понятие, през какво сме минали, за да ни критикувате, че сме напуснали България. За милиардите, които влизат в държавата от нашите доходи и за „ниската“ брзработица също сме „отговорни“ ние. Твърдо съм убеден, че по този начин ние допринасяме ако не повече, то поне толкова, колкото и тези които са България. Но това блато само с избори и инвестиции не може да бъде оправено – трябва промяна на мисленето…“.

И още: „В чужбина няма лесен живот! Ама не се стой и тук с 500 лв заплата там работиш здраво ама ти плащат, тука може да работиш
По 12 ч но ти заплашат 2 часа затова и отиват хората, от хубаво не се бяга!!!!“.
Това са само една малка част от изводите, които се налагат от читателите в социалните мрежи по едно стихотворение, което провокира мислене за и против емиграцията, както и за много други теми, които са актуални в тази посока.

 

Венцислав Жеков
кореспондент на вестник „България“ в София

Източник: Bulgaria Weekly


Харесайте и Споделете с вашите приятели!

0
admin

0 Comments

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *