Пепелянка в близост до реката край зоната за отдих „Тепавицата“ притесни асеновградчани.
Отровното влечуго е забелязано от хора, които са се разхождали в района.
„Срещнахме един горски обитател към реката – на Тепавицата . Някой знае ли какъв
вид е – по шарката прилича на пепелянка.“, пише жената, която я е видяла.
Местни жители побързаха да потвърдят, че змията е именно пепелянка.
„Пепелянка 100-процентова“, отбелязва коментиращ.
„Ако не кажа невъзможно, то почти невъзможно е да срещнете усойница в тези местности.
Те се намират на съвсем различна надморска височина. Но пепелянката е наша гостенка,
почти навсякъде.
Ако не я настъпите, няма да ви нападне.
И да ви ухапе, няма да пусне най-вероятно много от отровата си, тъй като виждам,
че е на години, а те преценят колко да пуснат от отровата си, опасно е при бебетата
пепелянчета. Не нападат, ако не ги закачате. Внимавайте къде стъпвате!“, предупреждава
друга жена.
Пепелянката достига дължина до 50 – 70 cm, изключително рядко над 100 cm.
Главата е с триъгълна форма и е покрита с малки неравномерно разположени люспи.
На върха на предносните щитчета има специфичен израстък („рогче“), по което много
лесно се разпознава.
На цвят е бежово, до светлокафява („пепелява“, откъдето идва името ѝ) с тъмна
зигзаговидна ивица по гърба. Езикът обикновено е черен, а ирисът – със златист или медночервеникав цвят. Мъжките имат специфично петно или V-образен
белег в задната част на главата, което често се свързва с ивицата на гърба. Женските
са с подобен цвят, но с по-слабо контрастни шарки, като обикновено при тях липсва
V-образният белег.
Пепелянката е активна предимно през деня, в низините и при топло време – също и нощем. Храни се главно с дребни бозайници и птици, по-младите екземпляри – с гущери. Понякога яде и змии, включително други пепелянки. Прекарва 2 до 6
месеца в зимен сън.
Пепелянката е като цяло летаргична и не особено агресивна, като рядко хапе без
значително дразнение, пише „Глас Нюз“.
0 Comments