Вече нямам сили да се грижа за майка ми, дори не искам да се прибирам. Но не знам къде да я дяна…

Преди нямах представа, че проблемите стават по-сериозни с възрастта. Говоря за отношенията между хората.

Мислех, че щом стана възрастна, майка ми веднага ще започне да ме разбира. Тя обаче никога не е доволна от мен, колкото и да се опитвам.

Не съм сама с майка си; имам и с три години по-голям брат. Майка ми ни роди късно: брат ми на 42, а мен на 45. Разбира се, за нея тези бременности бяха истинско чудо от Господ. В края на краищата тя вече бе загубила надежда, че някога ще може да стане майка. Татко също беше невероятно щастлив. Разбира се, той беше по-доволен от появата на момчето, отколкото от мен, тоест от брат ми. Тук няма нищо странно, защото той е израснал по времето на соца, тоест е човек от „старата школа“. И така, нашите родители ни отгледаха по соц-модел. Не купувахме нищо излишно, опитвахме се да се отнасяме един с друг справедливо. Няма защо човек да се оплаква, защото мнозина са имали такова детство (може би вие също).

Татко почина, когато бях на 17 години. Много ми липсваше, защото много го обичах и реално ме беше страх да остана сама с майка ми. Той винаги беше буфер между нас, защитаваше ме, намаляваше конфликтите до минимум. За майка ми загубата на мъжа й също беше голям удар и тя не искаше да живее нормално без него. Станахме опора един на друг, за да се справим по някакъв начин с мъката.

Брат ми беше единственият останал мъж в семейството, така че той разбра, че може да се превърне в заместител на баща и определено не искаше това. И така, веднага щом му се отвори възможност, той замина за САЩ, където се справи по-добре от очакваното. Нямах такъв шанс, затова останах с майка ми.

В момента тя е на 80, а аз на 35. Постоянно изисква внимание от мен и заема почти цялото ми време. Тя иска да общува с мен от сутрин до вечер, като често се забавлява за моя сметка. Винаги забравя нещо и постоянно се обажда в най-неподходящия момент.

Мама също се опитва през цялото време да докаже, че не е безпомощна, че може да се справи с всичко сама. Или започва да готви, въпреки че никога не е правила това и в резултат нищо не се получава, или решава да се разходи съвсем леко облечена. Вече нямам сили да се грижа за нея и искам да живея собствения си живот, а не само да обгрижвам постоянно майка ми.

Вие имате ли подобен проблем и какво бихте ме посъветвали?