Когато бях в 10-и клас, гледах един много як репортаж по телевизията и веднага реших, че това е, което искам да правя – да бъда журналист. Нямах никаква идея какво е да си журналист, но общо взето реших, че това е някакъв сериозен човек, а аз в този период яко забивах с моята метъл банда и пиехме бири със стипендията от училище. Когато станах 11 клас си казах, че музикант къща не храни, така че просто си отрязах косата, за да покажа, че излизам от бандата и си купих хубаво палто.
Момчетата от бандата бяха в шок. Аз съм много краен – или правя нещо, или не го правя. Взех си сериозна чанта, за да може да си нося лаптопа и шалче, а освен това се изкъпах. Така в 12 клас се взех в ръце и майката на приятелката ми успя да ме подготви по български език. Така благодарение на нея успях да запиша специалност „Журналистика“.
Това коментира Николаос Цитиридис в подкаста на Александър Кадиев The Career Show Podcast в youtube.
Исках да уча задочно, защото исках паралелно да работя. Аз работя от 15-годишен. Бях общ работник по строежите до 12 клас. То точно тогава си прецаках кръста от това, че мъкнех тежести. Трябваше да си изкарвам парите, защото като ученик попаднах в токсикология от пиене и майка ми спря джобните. А по-късно започнах да работя като аниматор за деца, разказва той.
Невежеството е блаженство, бате, защото аз ако знаех какво ми се пише с шоуто по бТВ, което водех, никога нямаше да се хвана. Нито си давах сметка за това, което ме очаква, нито нищо. Ако знаех, щях да поставям условия. Но в крайна сметка аз сам се прецаках, не ме е прецакала телевизията. Или трябваше да се направи голяма финансова инжекция, или да приключи. За да не приключи шоуто, трябваше да има и по-смели хора нагоре по етажите и по-малко лелинско мислене. Защото именно това лелинско мислене убива всичко в държавата.
Когато правиш вечерно шоу, не може да ти се задава въпроса как може да говориш такива неща, как може да правиш такова нещо. Не може някакви пиари да ми обясняват на мен как се прави телевизионно съдържание. Не може хора, които не произвеждат телевизионно съдържание, да казват как се прави такова съдържание. И това беше много голям проблем – цензура. Но не политическа, а смотаняческа цензура, коментира той.
Нямах право да се шегувам с другите продукции на бТВ, нямах право да се шегувам с журналистите на бТВ. Така нито можеш да си направиш смешка, нито нищо. „Господарите“ точно затова бяха толкова успешни. Хекимян като направи това предателство, ние показахме с шегата си, че сме над тези неща. Така че предаването спря да съществува, защото липсваше смелост за самоирония, а тя е нужна, защото живеем в свят, където всеки ти се подиграва, обясни Цитиридис.
0 Comments