0
Бях на 15, когато родителите ми се разведоха. Те непрекъснато се караха, а аз се чудех как изобщо успяват да живеят заедно.

После татко почина, а след няколко години и майка ми …. Изминаха 12 години, преместих се в нов апартамент и реших най-накрая да разчистя мамините вещи. Вниманието ми беше привлечено от едно малко сандъче – кожено, кафяво, с ковани ъгли. В него имаше грижовно подвързани писма. Имах чувството, че са оставени специално за мен!

Една част от тях беше кореспонденция между баба и дядо, друга – пощенски картички. На дъното открих и писма от родителите ми. С известно любопитство започнах да чета писмата. Колкото повече четях, толкова повече бях поразена от нежността, с която татко се обръщаше към мама. Родителите ми отдавна не са до мен и аз така не разбрах как са се срещнали и влюбили.

Истината за родителитеС часове не успях да се откъсна от писмата и с умиление попивах всеки ред.

Усетих първата целувка на двама влюбени, клетвите им за любов, усмивката на мама и аромат от тютюна на татко. Сега разбирам, че родителите ми не са били хората, които познавах. Помня как роднини подхвърляха уж на шега, че нашето семейство не знае да обича, и колко години наред носих този товар. Но когато в тези писма видях родителите си млади, лудо влюбени един в друг, усетих спокойствие, а нежна топлина заля цялото ми тяло. Внимателно прибрах писмата в скъпоценното сандъче, пренесло ме с магия в миналото и си помислих, че съм щастливка, щом успях да съхраня през години истината за една любов, която малцина биха разбрали.

Благодаря ви, мамо и татко!

Източник : girl.bg


Харесайте и Споделете с вашите приятели!

0
admin

0 Comments

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *