Изминаха две десетилетия, откакто ерата на свръхзвуковите търговски полети приключи с последното кацане на Concorde на летище в Югозападна Англия.
През последните години многобройни претенденти за трона – свръхзвукови, хиперзвукови, задвижвани с водород и други, се въртят в публичното пространство като концепции, но много от тези проекти, обещаващи безпроблемно супербързо пътуване, са в застой или се провалят технологично.
Сега европейски хиперзвуков стартъп обещава пътуване между Франкфурт и Сидни за 4.15 часа или между Мемфис и Дубай за 3.30 часа.
Концепцията на Destinus е за полет, задвижван с водород, със скорост пет пъти по-висока от тази на звука, намалявайки продължителността му до по-малко от една четвърт от сегашните търговски въздушни пътувания.
Със седалище в Швейцария и екип от около 120 служители, разпръснати в Испания, Франция и Германия, Destinus е създаден през 2021 г., но бързо прави важни пробиви.
Първите му два прототипа извършват успешни тестови полети и са на път да тестват полет, задвижван с водород. Третият му прототип – Destinus 3, ще направи своя встъпителен полет до края на годината.
Докато други водещи претенденти в областта, като Boom Supersonic например, „се фокусират повече върху разработването на макети и технологията, ние се насочваме директно към автономни полети,“ казва Мартина Льофквист, мениджър Бизнес развитие на компанията.
Стратегията – да „разработим дронове с по-малки размери, преди да ги увеличим, за да стане голям самолет, управляван от пилоти или превозващ пътници“.
Водородът е предпочитаното от Destinus гориво, тъй като е чист, възобновяем източник на енергия, все по-евтин за производство и способен да помогне на стартъпа да реализира желаната скорост и дългосрочни амбиции.
Задвижваната с водород авиация все още е в начален стадий на развитие, като водородните реактивни двигатели все още не са навлезли в комерсиална употреба. Airbus разработва подобен двигател, който се очаква да започне летателни тестове през 2026 г.
„Ние се опитваме да достигнем свръхдалечни разстояния с нашите превозни средства“, казва Льофквист. „Използването на керосин означава, че самолетът е доста тежък, докато водородът е много по-лек,“ допълва тя. Той има и по-висока енергийна плътност от традиционното реактивно гориво.
Дългосрочната цел е изцяло задвижване с водород и нулеви емисии, но в краткосрочен план машините ще използват конвенционално авиационно гориво до достигане на свръхзвукова скорост, след което ще превключват на водород.
Дизайнът
Прототипите на Destinus са самолети с хиперзвуков дизайн, показан за първи път през 50-те години на миналия век, но така и не достигащ до производство.
Класическата вече форма е „изследвана от много, много години“, казва Льофквист. „Тя е доста ефективна, като можете да използвате по-малко гориво, защото имате по-малко съпротивление с въздуха“.
Естествено, с всеки нов прототип Destinus усъвършенства и коригира дизайна. След две десетилетия екипът очаква машините, с които работи, да изглеждат малко по-различно от тези, които тества сега.
Предстоящият прототип Destinus 3 ще бъде свръхзвуков, като първият му полет на водород ще бъде през 2024 г.
„Това е доста масивно превозно средство“, казва Льофквист. „Той е приблизително със същия размер като предишния прототип – около 10 метра дължина, но е 10 пъти по-тежък и вероятно 20 пъти по-сложен по отношение на структурата и задвижващата система.“
Компанията очаква до 2030 г. да пусне по-малък самолет, побиращ около 25 пътници, който ще има известно ограничение по отношение на обхвата и ще бъде изцяло фокусиран върху клиенти от бизнес класа.
До 2040 г. неговата увеличена версия ще предлага и икономична класа. Според Destinus, дотогава „цените на водорода ще паднат значително, като това ще се случи и с цената на полетите, включително и ултрадалечните.
0 Comments