Граничният вал „Еркесия“ – известен още като „Големият окоп“ или „Големият прекоп“ е гранично укрепително съоръжение с издигнат землен вал с ров, в южното му подножие и малък преден вал. Обърната е с фронт на юг и прегражда по оста от изток Дебелт и мандренската лагуна, в посока запад-югозапад до река Марица. Дължината му е общо 164 км.
Съоръжението е маркирало държавната граница между България и Византия, установена с подписването на мирния договор между хан Омуртаг и император Лъв V Арменец през 815 г.
Граничният вал „Еркесия“ в продължение на близо 100 години е южна граница между България и Византия.
“И се захвана голямото копаене. Всеки изминал ден в горите и полята на Диамопол, като се започваше от Дебелтун и вървеше на югозапад към височините Милеони и реката Хебър, се появяваше изкоп с чудовищни размери. Изкоп, който щеше да брани отвоюваните от кесаря земи и твърдини, щеше да погълне море от човешка пот и мъки и щеше да остане във времето.“
Този ров, столетия по-късно, когато над българските земи ще легне мрачното османско робство, османлиите щеше да нарекат Еркесия, което на техен език означава земен прорез. Прорез, който сега Тервел правеше между два свята и две култури”.
Еркесия е най-голямото и най-известното защитено землено укрепление на юг от река Дунав, в ареала на обширната територия на България през VIII – X век. Част е от системата от укрепени валове, изградени във всички гранични и буферни зони на българската държава.
Валът е добре известен на повечето хронисти през средните векове, защото е действителна охраняема граница на България с Източната Римска империя (Византия).
Освен военно-отбранителната си функция, Еркесия е и добре уредена митническа граница, през която се осъществяват търговските и културните връзки с Византия чак до XIV век.
Южната ни граница винаги е била допирна точка със света на Ориента и азиатския свят, с култури, далече различни от европейската. И до ден днешен тя служи като преграда за несвойствени ценности, чужди на европейците и на религии, различни от християнската.
Сега тя не е географска граница и не служи за нищо. От интерес е единствено за историци и археолози.
Този уникален наш Голям прокоп е останал като безценно наследство от „Спасителя на Европа” – канонизирания за светец кесар Тервел.
След 705 г., според договорните отношения между хан Тервел и император Юстиниан II на България е отстъпена областта Загория. В 716 г. южната граница на тази територия е потвърдена с първия официален договор между Византия и България през управлението на император Теодосий III. Тя се визира и в първата статия на 30-годишния мирен договор с Византия при управлението на хан Омуртаг и император Лъв V в 815 г.
Общата дължина на съоръжението от брега на Бургаското езеро до левия бряг на р. Сазлийка е 142 км.
Описание, като очевидец на българските погранични валове, оставя арабския хронист Ал Гарми в средата на IX век, а един век по-късно друг арабски писател и хронист Ал Масуди обобщава: „Областта на борджаните (България) е обкръжена с трънест плет, в който се намират отвори, подобни на дървени прозорци, тази ограда е подобна на стена при канал.”
За един от начините на техния градеж е писано от „ Сентгаленския монах” Ноткер в края на IX век:
“Забивали в земята две успоредни редици от колове на разстояние 20 стъпки една от друга. Коловете били високи 20 стъпки. Пространството между двата реда колове изпълвали с твърд камък или лепкава глина, която трамбовали, а отгоре изсипвали изкопаната от рова пръст. Върху вала насаждали гъсти клонести дръвчета, които образуват непроходим плет”.
В X век (967 г.) византийският историк Скилица – Кедрин назовава Еркесия – Големия окоп, Голямата ограда.
Старобългарските землени валове представляват уникално съчетание на ров (изкоп) с вал (насип), чиято обща ширина варира от 10 до 40 метра в зависимост от стратегическото си предназначение. Дълбочината на изкопа е около 3 м., а височината на насипа 3-4 м. Над насипа, в определени случаи на уязвими за отбрана места се изгражда палисада.
Проходите през вала са на местата, където преминават главните пътища, някои от които използвани хилядолетия. Там са изградени дървени порти и кули с помещения за наблюдение и охрана.
Над изкопа се спуска подвижен дървен мост за преминаване, който стои прилепен към портата вечер и в случаите на нападения. Тези проходи са първите контролно-пропусквателни и митнически пунктове на българската държава.
Еркесия е обявена за паметник на културата с национално значение. Днес е едно от най-импозантните древни отбранителни съоръжения в Европа на границата с Изтока – по-дълго дори от знаменития Адрианов вал в Северна Англия…
Източник: burgasnews
0 Comments